Няма вече обикновени зими
Няма вече обикновени зими.
Всяка зима е копие в мойте студени ръце.
Макар и от лед, да ме има,
някой студен, ме прокле.
Няма огнище на нежност.
Само пепел и сняг.
Всеки копнеж е безбрежност.
Всеки приятел е враг.
Няма димящи комини.
Призраци огнени спят.
Няма следа от моето име.
Спомени смътни, снежинки валят.
Елхите са вече изсечени.
Украса - прекършени птичи криле.
Всички нощи на студ са обречени.
Някой огънят същен ми взе.
Следите до Райските порти затрупани,
само бяло и смъртна във лед тишина.
Всички зими в горчилка окъпани
задушават последната моя сълза.
Всички хълмове недостижими.
Пътеки от минало, няма напред!
Чувства, чувства - лавини!
И всичко е сняг. Всичко е лед.
Няма вече обикновени зими!
Всяка зима е копие в мойте студени ръце.
Макар и от лед, да ме има.
Някой студен ме прокле!
