Това са няколко стихотворения на един мой приятел.Ако ви харесат ще има и още!
Пламък
В нощта, в която звездите не греят,
сети се мъничко за мен.
Душите ни трябва да се слеят,
но пламъка е тъй студен.
Ела!Стопли го!Запази го цял!
Остави го вечно да гори!
Погледни, та той е толкоз бял-
това са нашите мечти.
След време пламъкът утихна,
Любовта я няма вече.
Усещам как и сърцето стихна-
...пламъкът ми го отвлече!
Търсене
Далечен поглед-определящ съдба.
В търсене минава дъждовният ден.
Далечна вълна-умира мечта.
В очакване минава и тихият сън.
Нощта пречи на нашите сенки
да търсят своята плът,
а денят-заравя облаци меки-
уж да намеря вечния път.
Слънцето свети, ухае, блести,
но мисъл пронизва съзнание вечно,
а луната вилнее, немее-крещи:
"И замря всичко човечно."
