Кратка история на пънка

[srebarna_liliq]

Съдбата на пънк рока на музикалната сцена е същата като тази на повечето от звездите, които той произведе - греят ярко за кратко време докато прегорят и паднат на земята.
  За неговото влияние обаче, можем да съдим по отражението, което имаше върху музиката, както и по легендите и клишетата , които създаде.
  Едно от клишетата е, че пънкът не е само музика, а  състояние на духа – но това беше вярно тогава, когато да си пънкар не беше модерно.
  Въпреки че произходът му е доста назад във времето, поради факта, че всяко поколение създава своя младежка суб-култура, която е в разрез с установените порядки (някои дори твърдят, че самият Елвис бил пънкар),пънкът, такъв какъвто го знаем, се появява  в началото на 70-те години на миналия век .
  Групи като The Fugs, the MC5 и The Stooges посяха семената, а първите групи, които възприеха отличителните за пънка философия и стил бяха   New York Dolls и Television, които тръгнаха от малката сцена в Ню Йорк. 
  New York Dolls, които бяха в приятелски отношения с бъдещия мениджър на Sex Pistols, Malcolm McLaren, се обличаха скандално и обичаха да отвращават хората с нацистки привети и повръщане пред фотографските камери.
  McLaren намираше нещо специално и в Television  - особено басиста им, Richard Hell, чиято специфична фризура и скъсани дрехи McLaren взаимства и отнася в Лондон, след което е последван от хиляди пънкари.
  От двете страни на Атлантическия океан,все повече и повече млади разочаровани тийнейджъри търсят къде да избягат от скуката и тегобите на обществото, като безработицата, расовите сблъсъци и социалното напрежение само наливат масло в огъня.
  Пънкът остава  ъндърграунд до 1976, когато двете групи - The Ramones и The Sex Pistols – накарват света да ги забележи.
Те не само  бележат изключителен успех,но и служат за вдъхновение на хората, които съзнават, че не трябва само да можеш да свириш на някакъв инструмент,за да си част от група, а трябва и да има какво да кажеш .
  В една от легендите  се твърди, че след като е видял Sex Pistols да подгряват една от по-старите групи, Joe Strummer решава да сформира The Clash.
  Друга легенда се носи, че Paul Simonon и Mick Jones от The Clash, са казали на  The Ramones ,че след техен концерт в Лондон, двамата се осмеляват да направят група.
  Каквато и да е истината, the Sex Pistols предизвикват истерия в жълтата преса, като използват някои от номерата, които  McLaren научава в Ню Йорк, а екплозията на пънка е както вдъхновение за едни, така и отвращение за други .
  След това се появяват групи като The Clash, The Buzzcocks, Joy Division и The Stranglers  и влиянието на пънка може да се види и в съвременни рок групи като Green Day, Rancid,Good Charlotte и Blink 182.
  Вече 25 години след появата на първите групи, ново рок поколение в Щатите, използващо елементи от пънк сцената в Ню Йорк, даде началото на банди като The Strokes и Yeah Yeah Yeahs – въпреки, че според цинично настроените, ретро видът на тези групи е по-важен за тях от тяхната оригиналност.
  А що се отнася до първите пънкари, сега те вече са на средна възраст и с течението на времето,  вече не са актуални. Речите и роптаенето на хора като John Lydon , бивш Johnny Rotten , които го правят емблематична фигура на разочарованото поколение от 70-те, сега го превръщат в комичен герой от комикс.
  Но реакциите към смъртта на Joe Strummer доказват, че ние наистина гледаме на старите пънкари като на пионери, които разрушаваха музикални и социални бариери и правеха всичко да изглежда възможно .

[...::Mag1::...]

Пънкът е течение в културата на последните три десетилетия на XX век. Той включва музикалния стил пънк-рок, пънк модата и собствена идеология, в основата на която стоят антиконформизма, индивидуализма и анархизма. ,,Пънк" е дума, главно използвана във връзка с пънк-движението като означение на човек, който принадлежи към пънк-субкултурата или като кратко наимоневание на музикалния стил пънк-рок. В някои случаи, в английския език, думата ,,пънк" се използва като обида към някого с цел обидения да бъде представен като дребен, незначителен. В други случаи думата бива използвана като оприличаване на млад престъпник. В статията е използвана думата ,,пънк(ове)" в значението ѝ на човек, свързан с Пънк-субкултурата.

В музикално отношение пънкът се характеризира с голяма мелодичнност, интелигентни текстове, бърз равноделен ритъм, надмощие/подчертаване на бас-китарата над соло китарата.

Пънк-субкултура
Пънк-субкултурата води началото си от 70-те години на XX век. През годините тя се е развивала и напредвала в няколко различни форми. Характеризира се със своя собствена идеология;

Произведения на изкуството във формата на музика, мода, художествени произведения, филми и литература;
Политически позиции;
Идеи и отношение към обществото като цяло и определени обществени проблеми.
От началото си до днешни дни пънк-субкултурата е създала редица свои по-малки суб-култури, всяка от които със някои уникални спрямо другите виждания. Тя също е дала основа за развитието на други суб-култури, които са се развили до такава степен,че да се отделят от пънка изцяло. Примери за това са Goth и Емо Суб-културите.

Пънк Идеология
Пънк-идеологията се свързва със запазване, отстояване, и увеличаване на личните права на единичния човек. Идеите на пънк-субкултурата са свързани, в повечето случаи с директна, драстична и по някои път дори екстремна промяна на Обществото. Голяма част от пънк-течението е поддържала, и продължава да съхранява анархистката идеология в движенията си. Анархизмът се приема с цел постигане на едно утопично-подобно общество, в което липсват класово разделение, корупция, дискриминация и злоупотреба с човешките права. Пънк етиката се състои от редица идеи,които са част от основите на пънк-културата. Те включват идеята за антиконформизъм, която се състои в желанието единичния човек да се отдели от масата, често постигайки това чрез противопоставяне на общоприети норми, които са в разрез с правото на личен избор, разбиване на обществени догми, ограничаващи свободата на израз на личността. Идеята за самоизобретателност(англ. Do-It-Yourself) призовава всеки пънк към отхвърляне на много готови, оформени и обработени от други хора продукти. DIY е незаменима част от пънк-движението, която дава силен израз в музиката, начина на обличане и изграждането на пънк-образа. Според DIY-етиката хората трябва да се отърсят от ролята на консуматори на безброй продукти, включително дрехи, храна, украшения, съдове и да се стараят да влизат в рола на създатели и моделиери на заобикалящата ги среда, с цел тя да бъде нагласена към вътрешното Аз. Друга основна цел на самоизобретателността е примамливата за всеки пънк възможност да се противопостави на едрия производител и неговото влияние, да нанася удари по машината, изградена с цел нарушаване на икономичния баланс и разширяване на класовата пропаст между малкия процент крайно заможни и огромния процент социално-средни и слаби хора. Други елементи на пънк-идеологията са критиката и отрицанието. Критиката е движеща сила на пънка. Много от хората, въвлечени в пънк-субкултурата виждат света като грешен и небалансиран, обръщайки внимание на най-болните теми на обществото. Част от пънка (по-конкретно Анархо-пънк), в известна степен представлява вечна критика и отрицание към обществените недъзи. Но именно силния критицизъм в пънк-субкултурата я прави почти невъзможна за едно общо, широко категоризиране на идейте и.

Конфликти с определени политически и обществени идеи
Повечето пънкове презират крайно-десните политически идеи. Те се борят против класово разделение, малтретиране и експлоатация на класова, полова и етническа основа. Повечето пънкове поддържат анти-нацистко отношение, едновременно заради строгата дисциплина и железния ред, които представляват нацисткия режим, а също и заради крайно-дискриминационния му характер. Според пънк-етиката колкото по-тежки закони и по-строг режим има, толкова по-ужасни са злоупотребите, които се извършват зад кулисите, толкова по-силни са недоволството и съпротивата на несъгласните. Пънк-етиката също така е строго против всякакъв вид война и военни действия. Емфасизацията върху индивидуалността не допуска по никакъв начин идеята за това хора да бъдат убийци, воюващи и жертви по воля на административния апарат.

Пънк групи
От началото си до днешни дни главна движеща сила на пънк-културата е била пънк-музиката. Сега има различни стилове пънк, някои все още придържащи се към старите си корени, други въвеждащи по-тежки елементи в музиката си, трети дори сливащи се с поп-музиката.