* * *

[tuik]

Тази вечер булевардът си има любовница,
която с ледени устни изпи му дъхът,
мъглата, тази грешна, но красива сводница
му показа със ласки вкуса на грехът...

Влажност студена просмука асфалтът-
кожата черна на могъщото тяло,
обгърна го нежно заглуши и звукът
и събуди усещане отдавна заспало...

Булеварда се отпусна под нейната тежест,
подчинен изцяло на нейната власт,
тя го обгърна с още повече нежност,
близост, усещане, забравена страст...

[{dulgokoska}]

Любовници бол... под път и над път...
Цената е много, що дал е Светът...
На тези влечуги със сила - мъгла...
Замръзнала, мъртва... разстлана змия...

Лесно се ляга на тяло студено...
Лесно се стопля труп без сърце...
Но трудно е много, с булеварда щом легнеш...
Да почувстваш живота по тихо непце...

[tuik]

Но понякога лесното най-много тежи,
колко е лесно за човека да диша,
забравил първото вдишване, от което боли,
житейският път на гибел обрича...

Понякога лесното е толкова трудно,
колко е лесно да кажеш "Обичам",
но от това те е страх, щом бил си отхвърлен,
пропускаш си шанса и продължаваш да тичаш...

С булеварда е трудно да усетиш живота,
а с мъглата е трудно да се усетиш щастлив,
и живота казват е труден за хората,
но всеки би предпочел да е жив...