Интимност в мисли.

[ilusia]

Камината припукваше весело и закачливо.... Коледната украса се поклащаше лекичко , сякаш в такт с игривите пламачета. Малко момиченце стоеше загледано в огънят.... До него баба му се люлееше на старият дървен стол.
На масата имаше ваза с красиви червени рози , а един огромен плюшен мечок , красеше ъгълчето на топлата стая...
" Бабо.... бабо ",задърпа момиченцето баба си " разкажи ми приказка бабо , но от онези красивите , хубавите...."
Стана старата жена от стола , погали косите на момиченцето и отиде до кухнята. След малко се върна с чаша како и сладки за детето и димящо топло капучино за нея... Настани се в мекият стол и се уви във вълненият шал - бебешко розов с бели ресни. Детето положи главица в скута на баба си и я загледа в очакване. Баба му винаги разказваше най-красивите приказки , който то някога бе чувало.
"И така" , започна старата жена ... " това се случи когато бях не много по-голяма от тебе . Беше студен декемврииски ден. Слънцето отдавна бе поело на своят поход към дома , зенитът бе покрит от блещукащи звездици , а луната бе ярка.. но бледна в своята светлина. На улицата свиреше момче. Красиво чернокосо и пъстрооко момче. Свиреше на цигулката си с такава жар и плам , че спрях да го послушам. Нежна и тъжна бе мелодията. Прочувствена и напоена с тъгата на милиони залязващи сълнца. Бе толкова студено , че бях пъхнала ръцете си в джобовете. А момчето свиреше... и даваше цялото си сърце на минувачите... Кой го погледне , кой подмине... за момчето нямаше значение... То просто се подаряваше в една невзрачна опаковка на дрипи ... подарък , феерия от чувства и тъга вплетени в струните на цигулката му. От хапещият студ ръцете му кървяха... Но не обръщаше то внимание на кръвта стичаща се по острите струни на цигулката. Спрях се до него. Погледнах го и то улови погледа ми. Свиреше и се гледахме... Дълго , много дълго... Сякаш чувствата му проникваха в мене през тези бездънни зелени очи. Ала сякаш имаха бариера. Оковани от толкова страдания те неимоверно трудно пропускаха душата му да излети от тях , дори за миг. А аз усещах в тоя поглед.... обич.
Виждаш ли малката ми , чувствата не са само ласки , милувки и думи. Те са усещания. Струни , който дори един поглед може да разлюлее толкова леко , че те да засвирят най-красивата песен в ритъма на обичта.
Правиш ли разлика между обич и любов... Виждаш ли аз не говоря за любов.... Аз разказвам приказка за обич. Една обич към едно сърце. Обич , в която прозаичността на реалността липсва . Обич към една душа...
В погледите ни имаше толкова интимност , толкова нежност.... Един поглед може да ти даде топлотата на хиляди прегръдки , страстта на безумни луди нощи , адът на една смърт. Животът на една любов. Поглед може да ти подари криле... да те дари с дъга... Да те направи господар на целият свят...
Стоях и го гледах. Намирах се в един приказен свят на обич , пролет и неземни пеперуди разпръскващи звезден прашец по цветята , разпъпи ли се от нежност и любов....
Времето бе спряло и нямаше нищо освен едни очи. Очи , който ме изпиваха цялата..
Момчето сякаш бе рицар излязъл от някой древен роман , закъснял да се скрие в замъка си. Рицарят на печалният образ , обзет от детска невинност и трагична пустота.
Ще ,ми изсвириш ли една песен - помолих се аз.
То само се усмихна нежно... Думите за нас бяха прокоба и отрова. Излишен багаж на едно реално и пусто съществуване....
И то засвири.... а аз припявах нежната мелодия... "сбогом моя любов..... сбогом  дано си щастлива ... утре... далече от мен...."
Този...поглед сякаш ме състари с хиляди години. Тези очи сякаш ми датиха топлотата на клади разпалени от хорски сълзи и нечовешки мъки...
Най-нежният и интимен поглед в живота ми..... И това мила моя , стана по Коледа... Времето на чудесата , когато самите ние сме магьосници играещи си с вълшебни пръчици , пишейки историята на собственият си живот."
" Бабо... бабо.... А Момчето... Какво стана с него ? "
" не го видях вече мила , много пъти минавах аз после от там... търсех едни очи , сред тълпата на безумна пошлост и безобразна пустота... Но очите... аз така и не срещнах отново"
Замлкна старата жена отпи глътка горещо капучино и притвори очи. Сякаш се бе пренесла в онзи нощ на вълшебства....Почна да си тананика някаква песничка....Тя все още чуваше понякога  онзи дива мелодия...
И сякаш попадна отново в онези очи... 40 години след първият път , в който се бе потопила в тях..

[solitude]

Страхотна си скъпа! Толкова истина има в този разказ. Ако си изпитал някога в живота си такъв поглед веднага ще можеш да разбереш всичко [heart__] [inloveee] [inloveee] [inloveee] Браво!

[ilusia]

Тъкмо днес си мислих ,че двете ти седмици трябва да са изтекли :)
Милотоооо то ми се върнаааааааааааааааа [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[vanilla_g]

Хубава приказка , мило ,дори прекрасна .
Всичко , което мога да кажа , няма да изрази чувствата , които този разказ предизвика в мен .
[gu6] [inloveee]

[ilusia]

Трогнахте ме
От истерична вечер с линейки в нас.. се превърна в приказка  [inlovee]