ИГРА: Стихче по поръчка (Игра за напреднали поети)

[{dulgokoska}]

Шанс в живота, щом откриеш...
Сграбчвай го, не го изпускай...
Премеждие пак ще намериш...
Но струва си и да го схрускаш...
Който се страхува много...
Стар е даже в младостта си...
Спокойствието и страхът са лого...
На характера рехав, безгръбначен...

:arrow: емоции, свежест, адмирации, сбогом

[Zatoichi]

Емоций обладали са сърцето мое,
в свежест плува пак душата,
"сбогом"-не ще изрека,вярвам за добро е,
адмираций заслужава любовта най-свята.

прашец,фея,време,пърхам

[{dulgokoska}]

Прашец от обич върху тебе посипах...
Фея изпратих на ухо да ти шепти...
През цялото време за мене да мислиш...
Да пърхам в сърцето ти с криле от мечти...

:arrow: котка, гальовно, изтръпвам, нокти

[Zatoichi]

Като котка си ти-сладка и зла,
гъвкава,бърза,грациозна,
но драскаш и ядове ще бера  [lol]
и все пак...толкова нежна,гальовна.
Нокти цял метър ми точиш,  [lol]
от котешки поглед настръхвам,
Неискам...искам...да ми скочиш,  [lol]
по добре да внимавам как стъпвам.  [lol]

хвъркат,гнездо,пегас,мит

[{dulgokoska}]

Хвъркат птички край моя прозорец...
В най-високата кула съм заточена отдавна...
Само с крехките създания мога да говоря...
И да вдишвам свободата им с тъга и наслада...
Но копнея за друго... Приказки рисувам...
Представям си своя избранник на кон...
Необикновен, прекрасен... Пегас неизнурен...
Не мит, а самота е светът ми... Тъжен стон...

:arrow: дама, кърпичка, поклон, пардон

[Zatoichi]

Красива дама,кърпичка изпусна,
а аз-горд,напет левент,  [lol]
дигнах я и с хитрост най-изкусна,
казах "Пардон мадам" и в тоз момент,
погледна ме и не аз,а тя поклон ми друсна... [lol] [lol]

пара,бара,кама,удар

[{dulgokoska}]

[lol] [lol] [lol] Предното е разбиващо [lol] [lol] [lol]

Пара от гняв се надига...
Бара от пресъхващи сълзи...
Кал от мъка извира...
Задух в крехки гърди...
Кама се впива в очите...
Удар последен нанася...
Усмивка мъчно ехидна...
Погубва с последна гримаса...

:arrow: разлика, черта, вятър, езда

[Zatoichi]

Разлика между нас има,
не малка,а голяма дори,
но прилика правим от нея чрез рима,
сближаваме се чрез тези игри.
Чертата ще тегля-за извод:
вятър крайречен съм аз,
а ти върбица застанала на моя ход,
спря ме и още теб гледам в захлас.
Тука езда луда правим,
яхнали словото,търсим нова земя
и нека тъй ежедневието скучно забравим
и още нещо...Нели,благодаря...

забрава,лалета,остров,павета

[{dulgokoska}]

Твоето благодаря е прескъпо... повярвай...
Върбата остава твоя вовеки...
Отдихът сладък не ще потъне в забрава...
Както и аз ще остана изгубена в тебе...
Остров разкри ми сред море необятно...
Имах аз нужда от място почивно...
От довяните пръски вкусих, напих се закратко...
И в течението потопих се наивно...
Нека заспя в прегръдките твои...
На вятъра свеж и носещ завета...
Че някъде там е сродникът мой...
Пък дори да се събудя на твърди каменни павета...

:arrow: риза, кръпка, цвете, идилия

[ava]

Седи девойка насред полето златно
и пришива на риза момчешка кръпка баш кат платно.
След последния шев момъкът набързо ще се весне -
парцала ще прибере и с китка дарена идилия ще проблесне.

пъстрота, любов, усмивка, поглед

[{dulgokoska}]

Пъстрота сред черната козина лъска...
Любов в очите опасни блести...
Усмивка сякаш има и щом съска...
Поглед омайващ игриво гори...
Гъвкава, тиха... Опасна и дива...
Котка черна пристъпва към теб...
Поверия страшни за нея все има...
Такива очи не носят късмет...

:arrow: вярвам, риск, сладко, белег

[..::Smexorankata::..]

вярвам, риск, сладко, белег

Покажи ми в какво да вярвам,
не е ли обида,може би и грях?
И кажи защо да искам...
Да осъществя риск и да бягам?
Твоето желание не беше мое...
Твоето страдание е само спомен!
Каза го,по онзи симпатичен начин,
сладко беше!
Само дето моя белег си остава да кърви,
а спомена в него вечно си оставаш ти!!!

:arrow: съсипан,кутия,затвор,сбогом,здравей,самосъжаление

[{dulgokoska}]

Съсипан от отказ нечакан...
С кутия от празни мълви...
Си тръгваш... С пръстена златен...
От ръката си, който свалих...
Затвор за теб е свободата му...
Отхвърлих неговото притежание...
"Сбогом!" от днес е съдбата му...
И ти споделяш я с горчиво отчаяние...
"Здравей!" на друг аз ще кажа...
Забравила блясъка на златния кръг...
С кървящо самосъжаление ще те оставя...
Забравила отдавна нашия път...

:arrow: минало, макара, бесилка, кончина

[..::Smexorankata::..]

 :arrow: минало, макара, бесилка, кончина

Колко много адска болка,
ти дари ми в този свят,
сега те дращя като котка,
а ти омираш сам от страх..

Не ме моли,не ще се върна,
минало за мен си,запомни!
Само омразата ми те прегърна,
и ти шепне:''Попищи!''...

Аз подхващам макарата,
казвам ''край'' на мене днес,
ще донапиша ли тъгата,
и ще се видим в някой сън нощес...

Бесилката очаква вече,
дошъл е паметния ден,
и в радост кончина,
сега ще видя неколцина!

Едва ли ще притихна,
душата ми не ще намери тоз покой,
не бой се,все ще те обикна,
ако не сега,може би в някой друг далечен вей...

мараба,стой,забрави,отегнати,самосвал,алигатор

[Zatoichi]

Мараба на всички,к'во става,
отегнати са нещо мойте нерви,
щото Смехоранка яко задълбава,
думи,думи,дими-отидоха ми сичките резерви...  [lol]
Ама нищо,забрави драга,
разтоварвай думите от самосвала,  [lol]
аз съм  реактивна тяга,
като алигатор ще ги хапна и издухам кат планинска хала...  [lol]
Обаче нещо ще си позволя,
критика ще отправя,
"Стой!" ще изрека,
по-кротко,че от думички ще се удавая...  [lol] [lol]