Уловихме мига
и го стиснахме здраво.
От ръцете ни бавно
изтече денят.
Ти продължи напред,
а аз тръгнах наляво -
малка цветна пътека,
равен бял път.
И останаха думите –
зрели и сочни.
И смехът ни остана –
като нахапан плод.
Ти ме видя случайно
и отмина нарочно.
Няколко мига лудост
в правилния живот.
26.11.2006г
