Лилаво домино очите ти закрива
кралице на нощта - така красива си!
Зеленият им блясък си отива
с вълните черни на косите ти.
Сред тези къдри жълти пеперуди
мадона пресъздават ,с блед овал.
В сърцата мъжки странна болка буди
на роклята ти тънкия воал.
А ти минаваш - недостъпна, горда-
кралицата на бала в тази нощ.
В душата ми докосна нежна корда
и с поглед я преряза, като с нож.
Разсипах се на хиляди парчета
от натрошен без жал кристален съд.
Под стъпките ти вехнеха лалета,
но ти не спря победния си път...
Когато стенният часовник се събуди,
с дванайсет удара живота ми разби...
Била си само сън.Мечта.Заблуда.
Измислица, която сътворих.