Ще изчакаш ли, ако обичаш ?
да ти отговоря на стиха,
малко трудно мисълта извличам,
четох не със разум, а с душа,
а тя в момента страшно се вълнува,
на копринените , твои нежни редове,
истина ли е или сънувам,
хубаво е, истина ще да е,
пишеш просто... май не е възможно,
да улуча подобаващите, точни думи,
далече някъде след превъзходно,
не я познава думата ума ми,
но знай, че ти я заслужаваш,
думата..., и правя ти поклон велик,
а ти си знаеш - все така да продължаваш,
сърцето ми да подлудяваш с всеки следващ стих.
