Бавно потъвам в софийската есен -
тя е цяла стаено очакване,
разстлала пътека от тиха тъга
с цветове на умиращо лято
и угасващ копнежа по теб...
Дълго листата опитват
да се задържат още мига на света
и преливат в живителни багри
преди да срещнат смъртта при пръстта.
Мечтаех дълго да дочакам мига,
когато ще дойдеш внезапно
с усмивка пред мойта врата,
за да потънем в софийската есен
сред порой полетели листа
притаили в душите си лятото
и в недоловимия шепот - тъга;
дълго опитват копнежите
да се задържат още мига на света
и преливат в напразно очакване,
за да угаснат щом умре есента.
