ледена клада

[ilusia]

Паля ледени клади ,
събирам изпепелени сълзи.
Забравям обич родена
под небето от падащи звезди.

Заравям се в топлата земя ,
търся последна обител.
Умирам сред прах и пустота ,
живота ми - трагична приказка.

Свещ за душата ми запали ,
в отвъдното дано се прероди.
С усмивка на гроба ми ме дари ,
да помня нежни очи.

Цвете ми подари ,
едничко дори.
Заслужила ....
или пък не - стопли мъртво сърце.

Птиците с гръм умират ,
когато в полет замрът.
Покосени от невидима магия,
тежко перата си кълват.

И аз като тях
себе си проклех.
На клада изгорях.
Бесилото презря ме.
За крътса - грях...

.

[nejno_angel4e]

тъжно е..поне на мен ми стана тъжно докато го четях... [reevvv] но в същото време красиво..прекрасно стихче! [heart__] :)