*****...******

[Reni_ty]

Казваше се Деси, беше страхотно момиче-пълничка, нисичка, със сладко личице.Всички и се подиграваха, вървяхме двете в училище и отстрани се чуваше:
-Хей, дебелата, мястото ти не е тук...
-Разкарай се да мина, заемаш целия коридор!!!
Опитвах се да и помогна, да не им обръща внимание,но всеки изминал ден тя плачеше,плачеше толкова силно, че нещо в мене трепна, исках да и помогна, но не знаех как...Един ден отидох да я викам, бяхме във ваканция, исках да излезем да си поговорим, да я накарам да не мисли за всичките тези думи, които изрекоха,но тя не пожела, не се бяхме виждали с месеци...Един слънчев и прекрасен ден, аз се приготвях за училище и бях щастлива, знаех че ще я видя.Някой почука на вратата и весела, щастлива, аз отворих..Отвън имаше едно момиче, стройно, красиво, слабичко, със страхотна фигура и то се засили към мен и ме прегърна и каза:
-Не ме ли помниш, приятелко моя- аз съм Десито- онова грозно дебело момиче, което всички мразят?
-Разплаках се от радост и я прегърнах.
Беше отслабнала с 15 кг, беше много красива.С гордо вдигната глава ние влязохме в училище, всички ни гледаха и ахваха, всеки се чудеше кое е това ново, красиво момиче .Тя беше радостна, момчетата я харесваха, всеки искаше да бъде с нея,но тя не бе забравила думите и обидите, които и изричаха до вчера, тя беше недостъпна и точно това ги привличаше още повече.Тя се разболя, беше много зле, през ден само повръщаше, казах и да иде на лекар,но тя не искаше, не спомена на майка си, защото искаше да ходи на училище, вече и беше приятно, не я обиждаха..Тя не беше яла, караше сериозна диета, понеже не искаше да стане отново онази дебелана, която всички мразят..Минаха месеци и двете се радвахме, бяхме постоянно заедно, но дойде моментът...Една сутрин разплакана ми се обади:
-Миличко, много ми е зле, само повръщам, нямам сили да стана. МОЛЯ Те, ела до нас .
И затвори телефона,аз бързо изтичах до тях, много се бях притеснила, тя беше легнала на дивана, беше по пижама, видях колко много е повръщала и взех телефона да звънна на майка й ,но тя извика:
-Нееее, моля те недей звъни, не искам да я претеснявам, нека идем двете до болницата!
Звъннах на 150, след 5 мин бяха при нас, качиха я в линейката и потеглихме, преглеждаха я дълго време и й казаха да изчака отвън, лекарят ме повика и каза:
-Съжалявам.....нооо.... твоята приятелка.... има сериозен проблем...болна е ...
имаше 5 мин мълчание...
-Кажете докторе, какво е станало, от какво е болна, ще купим лекарства, колкото и да са скъпи????Кажете за Бога, защо мълчите??
-Мии...за нейната болест..няма лек...имаа..анорексия...сажалявам..ако бяхте дошли по- рано, можеше...но вече е навлязла....Съжалявам...
Бях в шок, знаех че и остава малко, не исках през това време да страда.Не знаех дали да и го кажа, излязох и й обясних всичко,макар да беше трудно,тя заплака и каза:
-Защо Господи, защо, аз с какво го заслужих, аз просто исках да съм хубава...
Тя ме прегърна, силно ме притисна към себе си и каза:
-Обичам те!!Ти ме забеляза, когато бях нищо, благодаря ти !!ОБИЧАМ ТЕ.
Аз се разплаках, не знаех какво да направя..Прибрахме се, майка й разбра, цяла вечер плака, а ние бяхме заедно в другата стая и си спомняхме всеки един момент, в който сме били заедно, смеехме се и се радвахме...Минаха 3 седмици, през които ние нито за миг не се разделяхме, бяхме заедно, забавлявахме се, ходехме по дискотеки, знаех че всеки момент можеше да си замине..Един мрачен ден тръгнах да я викна, почуках, но никой не ми отвори, почуках пак и се чу силен плач, отворих вратата и се затичах към нейната стая и я видях изстинала, безпомощна, тя лежеше на земята, майка и я беше прегърнала и силно плачеше, стана и ме прегърна и каза:
-Никога няма да забравя, ти беше до нея в най-трудните моменти, ти беше за нея като Бог, подкрепяше я, пазеше я и тя те обичаше толкова много..
Аз се разплаках, исках да беше жива, за да и кажа за последно колко много я обичам, да я прегърна, да я целуна,но вече беше късно, вече не е сред живите...Тя отслабна, постигна това, което искаше толкова много време, но за сметка на какво??Обичам я, тя беше всичко за мен и нека там, където е, да е добре!

[hixtima_89]

 [sad3] тъжно... [reevvv]

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

По истински случай ли е? Ужасно е :(((((

[Reni_ty]

Нещо подобно се слу4и много е гадно да загубиш близак 4овек  [sad3] [reeeev]

[Tajni4ka_:(]

 [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]

[Reni_ty]

 [sad3] Благодаря за подкрепата мили4ки :kissoflove:

[^DIDKA^]

mnogо е тъжно това дано някои ден хората се опомнят и разберат че не е важно отвън а отвътре  [sad3] [reeeev]

[Reni_ty]

Мда за съжаление пове4ето хора са така преценяват хората по външния им вид

[luda_fenka_Cena]

mnogо е тъжно това дано някои ден хората се опомнят и разберат че не е важно отвън а отвътре  [sad3] [reeeev]

[Tonita]

mnogо е тъжно това дано някои ден хората се опомнят и разберат че не е важно отвън а отвътре  [sad3] [reeeev]

[reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [sad3] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev]

[medenata]

Много истинско...  [reeeev] Браво!  [inloveee]

[Reni_ty]

Мерси многу  [I love you]

[gabi_gabi]

найстина е тъжничко  [oops] но пък е много хубаво

[`Amy_Lee`]

доста често става така.Е, не е ли било да е  пълното нисичко момиче..но все пак да БЪДЕ някаква..от колкото да стане това.. хм..според мен не е тъжно..жалко е...

[Katenceto]

mnogо е тъжно това дано някои ден хората се опомнят и разберат че не е важно отвън а отвътре  [sad3] [reeeev]