Веднъж попита ме "какво е да обичаш",
прегърнах те и почнах като много разказвачи...
"Любовта е безкористно да се отричаш,
от всичко що за тебе нещо значи...
Тя е силна страст,елексирно опиянение,
почувстваш ли я зависим си от наркотик.
Дава на душата най-силните вълнения,
разтъсва те напиращ нежен вик...
Тя е сляпо да се доверяваш,
да не виждаш малките грешки.
Греховете до един да опрощаваш,
да приемеш облик нечовешки.
Да си готов НЕ парче,а целия да се дадеш,
дори да не го заслужава онзи до тебе.
И разчупен дава сили отново да се събереш,
да понесеш най-тежкото си бреме...
Любовта ти дава най-белите криле
и за миг усещаш,че летиш в небесата.
Не могат да я разгадаят най-бистри умове,
но тя властва над нас,сгрява сърцата.
Има и друга ужасно тъмна страна,
всеки нея също е изпитвал...
Когато настъпи страшна тишина
и почувстваш отрова,която не си опитвал..
Зовете само голяма болка,
и къса те на хиляди парчета.
И плачеш без да знаеш колко
ще продължи да те гори проклета...
Не ще намериш никога покой,
по туй което няма да се върне.
Ще кършиш пръсти и игли на порой,
ще стрелят,в камък ще те превърне...
Любовта може да бъде чисто сияние,
да те закриля и да ти помага...
Но може да бъде и огромно страдание,
от теб зависи."Кажи ми кое ти допада?...
