News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

залези

Started by Gentiana, October 30, 2006, 02:31:19 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Мракът има хиляди лица.
Не познавам ни едно.
Не мога...
Полудявам...
Бият в мене сърца
не едно и всяко - стон.
Тревога.
В мене са затворени слънца.
Те изгарят вените ми гневни.
Колко ли тежи една сълза?
Опитът за сметка е плачевен.
Търсят път към изгрев куп неща,
а залязват под клепачи скрити.
В час на нетърпима пустота
късам думите от времето укрити.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

ivorysoul

Let your soul be your pilot