SkitnicaVmoretO&Gentiana-Кълна се в Хадес, пак ще те намеря!

Started by Gentiana, October 29, 2006, 01:36:44 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Кълна се в Хадес, пак ще те намеря!

SkitnicaVmoretO        Gentiana


Слънчева, зелена долина пълна с цветя.
Евридика и дружките и нимфи берат от тях и се смеят.
Но нещастието чака, свито на кълбо сред високите треви-
отровна змия, която нищо неподозиращата Евридика настъпва и....

................
Евридика

Какво ми стори ?! Аз умирам...
Ухапа ме... а толкова съм млада.
Гадино черна най-щастливия ми ден
на смъртта ще мине под воала.

Наместо було – черна роба,
наместо песни – плач,
какво ти сторих, та реши, че във деня
на мойта сватба, ще станеш мой палач ?!

...................................................................

нимфите

Прекрасна дружке, мила Евридика,
какво се случи?Бледна си - смъртник.
Две дупчици на кожата ти . Блика
от мак по-тъмна кръв. Злощастен вик

на устните ти е застинал. Боже!
Недей умира! Силна днес бъди!
Но силите ти чезнат. Не, не може!
Орфей побързай. Дика ти спаси!

................

Евридика

Умирам.А певецът ми къде е ?
Няма го и как сега ще разбере,
че го обичам. Няма го певецът.
Сърцето ми  нечуто ще умре.

Кажете му, кажете да ме дири,
там долу, дето цар е мракът,
от другата страна на  Стикс,
любимата му вечно ще го чака.

...................................................
Пищят изплашените и отчаяни нимфи. Пронизителните им , горестни писъци стигат до ушите на Орфей.
Тича той, по-бърз от вятъра, но ...уви...
бездиханна е неговата любов, затворени са прекрасните очи, студена е порцелановата кожа...

.............
Орфей

Какво се случи, нежно мое цвете?
Защо мълчиш,богиньо моя? Не!
Студени като лед са ти ръцете.
Не бие твойто слънчево сърце.

Не ме оставяй! Потъмня небето.
И птици падат с пръснати сърца.
Пред мене бледа маска е лицето
на най-прекрасната, изгубена жена.

О, няма да те дам!Аз съд съм празен
и лирата ми хъхри, не звъни.
Ще сляза в Ада. Без вина наказан
как да живея аз без тебе ми кажи?

.........................................................
Орфей слиза в Ада. Там долу омайва Цербер със песните си, за да го
пропусне през пъкления вход, а след това пленява с тъжните си
мелодии самия Хадес, който склонява да му върне Евридика...

...........
Хадес

Певецо, сред певците най-добър
тъй свириш, че разтапяш ми душата,
щом стопляш най-жестокото сърце,
то значи си достоен за награда.


Кажи ми – злато и  робини,
кажи певецо що желаеш ?
За твоите песни искам да се отплатя,
говори ! Не искам да се маеш.

..............................................
Орфей

Не искам злато, боже страховит.
Робините не мамят ми сърцето.
От страшна мъка аз съм тъй убит-
отне съпругата ми, нежната, небето.

Тя в твоя, тъмен свят сега блуждай.
Тук сянка е прекрасното и тяло.
И вече ад животът ми е. Няма рай.
Угасна светлината. Нищо не е оцеляло.

Върни ми я. Вземи, каквото щеш.

..............................................
Хадес

За друг не бих го сторил, пък дори
да е най –виден сред певците,
но ти сърцето ми жестоко покори
и със сълзи напълни ми очите.

За туй над теб ще се смиля еднаж
но само толкова- не го забравяй!
Ще можеш да си върнеш Евридика,
но любовта си не предавай.

Хвани я за ръката и води я
към горния и светъл свят,
но знай, че губиш я в момента
във който се обърнеш ти назад.

.....................................................
Орфей

Покорно, луд от щастие, благодаря.
Каквото искаш, аз ще сторя непременно.
За да съм пак с любимата, единствена жена
ще бъда сляп и ням догоре, неизменно.

.........................................................
И повел Орфей своята Евридика по водите на Стикс, за  да я върне в царството на живите. По пътя обаче чул прекрасния зов на водните нимфи...

Водните нимфи


Ела, ела при нас певецо
и заедно ще пеем вечно
не е за теб достойна тая,
остави я в царството далечно.

Ела, далеч по –хубави сме ние
и пеем като пойни птички
ела... и остани. Ще имаш нещо
което искат други всички.

Обърни се, погледни ни...
после ще се каеш ...

...........................................
Вървял Орфей, стискал очи и запушвал ушите си, но страшно съмнение започвало да мъчи душата му- дали го следва Евридика.Не чувал стъпките и.А и нима можеш да чуеш стъпките на един дух?
Как му се искало да се обърне.


Орфей

Душата ми се стяга. Що да сторя?!
О, нежна моя, как да проверя
дали ме следваш?Как изгаря зноя
на тези мисли в адската тъма.

Да се обърна...Не, не трябва. Боже!
Как силно е желанието в мен.
Но обещах... Дали все пак ще може
да си я зърна.На страха съм в плен.


В далечината пробляснала светлината на земния свят.
Съмненията и страха станали непоносими. Орфей не можел повече да устои...

Орфей

За миг ще се обърна. Да те зърна.
О, мила моя, ето те. Подай ръка!
Но нещо става.Хадес ще те върне...
Не ни разделяй пак. Недей така!

....................................................
Евридика потънала в нищото. Насред ладията прекосяваща  Стикс се появил Хадес...

Глупако, толкова си слаб, нима
си мислеше, че тебе мамя
и твоита Евридика в плен държа...
ръка към мен недей протяга.
Не ме моли аз бях пределно ясен,
за туй съм бог на мъртвите, тъга
дарявам и втори шанс не ще ти дам.
Върви си... там на горната земя.

Гнева ми повече не си навличай,
да предадеш любимата си как посмя
не съм виновен, че си мнителен и любопитен
глупак си и ще плащаш своята вина.

.............................................................
Орфей

Прости ми! На колене ще ти падна.
Върни ми я! Без нея ще умра.
Глупак съм, да.Душата ми бе гладна
за нейната ефирна красота.

Върни ми я!Не ми я пак отнемай!
О, тази болка реже като с нож...
Но пада мрак и Адът ми я взема.
В душата ми се възцарява нощ.


Дълбоко в бездната на Ада отекнал отчаяният , нечовешки, терзаещ и горчив вопъл на Орфей -
Кълна се в Хадес, пак ще те намеря! Дори с живота си да заплатя това!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Iio

не знам дали защото ми е студено или заради хубавите стихове но определено наструхнах... :p честно от много време насам не сам чела нещо толкова красиво  :) [inlovee]
В живота не е важно от къде идваш нито къде отиваш.... важно е да си щастлив по пътя!

Tramel

И безнадежден ден настъпва,
угасва слънчевата светлина...
Там, дето утрото пристъпва
и тъжно ме погалва със ръка.

Очите ти ме галят за последно,
живееш вече със смъртта.
А в мен сърцето непотребно
умира във едно със пепелта.


Браво, принцеси!  [heart__]

nejno_angel4e

много е красиво!!!!!! [heart__] [heart__] [heart__] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [cvetee] :kissoflove: :flowers: [I love you]
My heart is my strength...
...and my weakness

SkitnicaVmoretO

БлагодаРим момичета. Постарахме се и се радвам, че ви харесва  :)  :flyingkiss: :kissoflove: :flyingkiss: [hugs and kisses]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

ivalenny

Страхотно е поклон!!!
Би трябвало да се сложи в някой учебник по литература,защото е много по разбираемо и много повече докосва сърцето от истинския вариант за Орфей и Еведика.Браво още веднъж!
[bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [cvetee] [cvetee]

rado

 :)Но дойде смърт , а после - тишина.
До тука свършват всички драми.
Мълчи светът , стихиите мълчат.
Мълчат и правди , и измами...

SkitnicaVmoretO

Благодаря милички.
Ivalenny слънчице, как ще сложат в учебниците такива нощни зверчета като нас  :)  [heart__]

Gentiana

Quote from: rado on October 29, 2006, 15:05:58 PM
:)Но дойде смърт , а после - тишина.
До тука свършват всички драми.
Мълчи светът , стихиите мълчат.
Мълчат и правди , и измами...
И идва смърт...А после тишина.
Сърцето има право на почивка.
И драмите- история в калта
на времето, се гърчат със усмивка. :)

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

DeTe_Ha_Xaoca

 [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee] Красота и смърт преплетени в едно много красиво стихче!!
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

SkitnicaVmoretO


ilusia

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
It still feels like our first night together
Feels like the first kiss and
It's gettin' better baby
No one can better this
I'm still hold on and you're still the one
The first time our eyes met it's the same feelin' I get
Only feels much stronger and I wanna love ya longer
You still turn the fire on

radost89

Браво момичета!!!Много ми хареса!!! [a taka]Искам да ви кажа да продължавате да пишете още такива стихотворения. [bravisimo]
Животът е една постоянна надпревара в него всеки ден се преплита тъпата тънка граница между житота и смъртта!!!

Gentiana

И аз ви благодаря, за това, че харесвате нашите поетично-митологични диалози  :) [inlovee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.