Залязва истината, пред уморените от гняв очи...
Изпий си питието ,лъжите си издекламирай..
Тръгни си ,липсата не може да боли...
Далеч... далеч от мойте ръце умирай...
Не понасям да пада небето, твърде трудно е всичко...
Не понасям, когато забиваш в сърцето измама.
Изгори! Във пламъци дори ще те обичам.
Не и когато след залеза теб ще те няма.
Ударих се в стената на илюзий студени...
Лицето ми във срам и ярост ще кърви.
Но ти не идвай, по милост при мене.
Далеч, далеч от мойте ръце... умри.
