News:

Регистрациите във форума отново са възможни!

Чуваш ли как капят минутите?

Started by Gentiana, October 26, 2006, 03:26:30 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Капка по капка
всяка минута ще събера
в кристалните чаши
на замръзналите ми длани.
Горещи минути,
прогарящи рани в плътта
и потъващи в пръстта
на горестта ми.
От тази горчива влага
се раждат отровни цветя,
растат със скоростта
на светлината.
Цветовете им са прекрасни,
но ухаят на недокосната самота.
Докосна ли ги, повяхват,
а аз полудявам от тишината,
която е толкова гъста,
че пред очите ми
светът се върти,
като калейдоскоп,
само че в черно и бяло.
Нямам сили да се моля,
да шепна с вопъл дори.
Пясъчен часовник
е моето тяло.
Пясъкът е всяка минута,
споделена със теб.
През вените ми тече -
болезнено и много бавно.
Под краката ми се отваря бездна
и неустоимо ме влече.
Дали там долу
дъното е твърдо и равно?!
Или като блато
е лепкаво и без очертания -
амебен свят,
в който и аз
в амеба ще се превърна.
Първична материя   -
безполова,
без връщане назад,
в която сънищата си
недосдъвкани
ще повърна...
Капка по капка
минутите пак си текат...
Късно е...
Господи, чувствам се мръсна...
Някъде в тъмното виждам
светлината на твоя малък мъжки свят.
Ако сега не ме прегърнеш,
след миг ще бъде непоправимо късно.



,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

BLUE_ROSE

Господи, чувствам се мръсна...
Някъде в тъмното виждам
светлината на твоя малък мъжки свят.
Ако сега не ме прегърнеш,
след миг ще бъде непоправимо късно.


  [ihuuu]

Ако не ме намериш в мрака,
душата ми на търг ще продаде...
Прегръдката, която чака
само твойте ...мъжки ръце.
Ще измръзна от ужас, че може
за нашата нежност късно да бъде...
Не казвай, не вярвай, не може!
Минутите шепнат мойта присъда!

Gentiana

Минутите шепнат
и са неумолими.
Ти не вярваш,
но и от невидимото
силно боли.
Объркана и премръзнала
в тъмното, ела-
вземи ме!
Че всичко е само
кошмарен сън
ме убеди.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

tonnny_bg

Стига мрачни краски и болка до премала!
Стига сълзи и мъка!
Я се стегнете и за красивото стих напишете
и то така,че да усетим
красотата на света от буквите как прелива.
И бавно ,но сигурно тъгата убива.
[hapiness] [hapiness] [hapiness] :flyingkiss:
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

vesselin

Много тъга.Доста често чета във форума защо всички пишем за болката.Ами явно ни идва отвътре.Много готино стихотворение.Както казват Депеш Мод-Продължавай да мечтаеш!
Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.