News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Усещане в жълто

Started by dodic, October 24, 2006, 19:16:08 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dodic



Размиват утрото мъглите,
пристигат есенните дни,
със закъснели песни на врабците,
със слани по изгорелите треви.

Дърветата събличат своите корони,
разголват клони криещи гнезда,
и с пищна, пъстроцветна броня,
покриват мократа, изстиваща земя.

А листата, като жълти пеперуди,
тичат с вятъра в безумен танц,
гонят се, въртят се като луди,
като за последно са изпаднали в транс.

Мълчалив деня скъсява свойта нишка,
все по-рано го пресреща вечерта,
и на слънцето по-малко му се иска,
да пълзи по сините, просторни небеса.

И навярно има някаква магия,
в мъглите, в жълтите листа,
и макар, че лятото горещо си отива,
приветлива ни радва есента. 







Понякога, от себе си се скривам

sadness_MASTER

Готинко. Поздрави. Макар за мен есента или по-скоро зимата да си е кофти сезон.

DeTe_Ha_Xaoca

Искам в жълто да бъда облечена,
да подхождам на листата.
После в синьото небе загледана,
да се сгуша на земята.
Искам в жълто да се облека,
есента да не е тъжна,
искам с мен да отнеса
частица радост, на изгорелите треви. 
[/color]
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

tonnny_bg

Ей,човече,не знам коя е музата ти ,само се моля да не те напуска.Пишеш много красиво.Благодаря ти. :kissoflove: :flowers: :kissoflove:
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Gentiana

Браво, dodic :)
Прекрасна картина си нарисувал.
[cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

SkitnicaVmoretO

Quote from: Gentiana on October 25, 2006, 11:38:33 AM
Браво, dodic :)
Прекрасна картина си нарисувал.
[cvetee]

[bravisimo] [bravisimo]

dodic

Благодаря ви - sadness_MASTER, DeTe_Ha_Xaoca, tonnny_bg, Genti, SkitnicaVmoretO.
Повече от страхотни сте.   :kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:
Понякога, от себе си се скривам

Tonita

Quote from: tonnny_bg on October 25, 2006, 10:48:40 AM
Ей,човече,не знам коя е музата ти ,само се моля да не те напуска.Пишеш много красиво.Благодаря ти. :kissoflove: :flowers: :kissoflove:

Приеми и моите поздравления! [cvetee]

FALLEN

Много красиво и весело!Пресъздадено е много добре!Убеждавам се,че гониш класа!Браво [heart__] [heart__] [heart__]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

dodic

Приемам Tonita и благодаря.
на теб също големи благодарности  FALLEN.  [namigG]
Понякога, от себе си се скривам

НеВидИмА_СълЗа

 :) :) :)както с емръщех ан есента,че ми "отнема" безцеремонно лятото,така е простих набързо,четейки красивите образи създадени от теб тук: ))))поздрави и от мен

Златиста, есента танцува в очите ми.
А листите й, купчини раздиплени коприни
застилат улиците, по които стъпките ми
те следват в шумоленето, забързани.

Палитрата,  разстлана върху улиците
се отразяваше в очите ми с неповторимост.
В оголените  клончета, гугукат  птиците
пригушени от своята  интимност.

А аз, обличам светлината в спомени...
Изпъстри се пространство, започна да трепти.
Приспивам с шепот облаците влюбени,
облъхана от  животворността ти.

Докоснах  изгрева на твоята усмивка....
Небето с дланите допрях и оживях.
Разровена, в златистата покривка
лицето ти, във своето сърце  видях.

Не е толкова страшно да загубиш нещо,без което ти се е струвало,че не можеш да живееш... Далеч по-страшно е пак да го намериш и установиш,че вече не ти трябва..


dodic

Quote from: НеВидИмА_СълЗа on October 29, 2006, 21:42:20 PM
:) :) :)както с емръщех ан есента,че ми "отнема" безцеремонно лятото,така е простих набързо,четейки красивите образи създадени от теб тук: ))))поздрави и от мен

Златиста, есента танцува в очите ми.
А листите й, купчини раздиплени коприни
застилат улиците, по които стъпките ми
те следват в шумоленето, забързани.

Палитрата,  разстлана върху улиците
се отразяваше в очите ми с неповторимост.
В оголените  клончета, гугукат  птиците
пригушени от своята  интимност.

А аз, обличам светлината в спомени...
Изпъстри се пространство, започна да трепти.
Приспивам с шепот облаците влюбени,
облъхана от  животворността ти.

Докоснах  изгрева на твоята усмивка....
Небето с дланите допрях и оживях.
Разровена, в златистата покривка
лицето ти, във своето сърце  видях.



Благодаря ти Сълзице, твоето стихче е прекрасно.  :)
Понякога, от себе си се скривам