Вече се стъмни и празникът на куклите започна
Сега когато всички спят
те скачат ,пеят и се веселят.....
Но тихо.........защото никой незнае...
Облечени в красиво премяни......
нагримирани и засмяни.......
Те са красиви.....те говорят....
но тихо и само вечер когато всички сладко спинкат....
и не подозират че и те имат чувства нищо че са кукли.....
И празникът вече премина
Децата станаха от сън.....
И куклите красиви взеха те да си играят.....
мачкаха....хвърляха ги...
а те си мълчаха....защото никой не ги пита дали ги боли.......
След малко детето при майка си изтича........
и носеща кукла счупена на две.....
а майка му нова ми купи.......
а вечерта куклите нямаха празник.........
Те погребение ''честваха ''
и никой не ги пита дали им е тъжно.........
за тях животът е нощем.......
а през деня те са роби.......роби на своята красота.
