News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

На него

Started by ju_leto, October 14, 2006, 00:02:32 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

ju_leto

Ти пръв докосна мойто тяло
Ти пръв усети мойта нежност
Но губя те аз днес изцяло
Заради твоята небражност
   
Дали ще видя те отново
Дали ще те погаля с ръка
Или сърцето ми горкото
Ще потъне в самота

Сега къде си ти , незная
Дори не чувам твоят глас
Дявола ли е омая
Или си рицар , търсещ кон

И тъй съдбата раздели ни
Всеки пое по своят път
Дано с щастие дари ни
Дано не видим спънка или ръб

Животът бавно отлетява
А ти в сърцето ми остана
Съджата пътища разплете
Ала ги пак преплете

Сега седиш в сияние пред мене
Като че ли чул , че те зова и стена

(И отново ...) Ти пак докосваш мойто тяло
                               Ти пак усещаш мойта нежност
                               Отново мой ли си изцяло
                                Или пак ще проявиш небрежност
Живея , за да обичам
И обичам , за да живея