SkitnicaVmoretO
Тъмнината ми е втора кожа.
Обличам я и излизам навън.
Аз съм от тия дето из мрака дълбаят…
не познавам нощния сън.
Всички тъмни на мен са ми братя.
Отричаме всички светли неща.
Заплювам деня във очите,
уповавам се на тъмното в кръвта.
Edna samotna du6a
Аз съм светлината с неземна красота,
а ти си тъмнина със зловеща грозота.
неприветлива и тъй зла.
Щастието аз закрилям с мойте криле
и ангели при мене имам,
защитени са те от тъмни врагове.
Със слънчеви лъчи огрявам всеки
щом докосне се до мен и златно е
сърцето мое, златна е душата...
Раздавам аз радост
на всеки щом погледне през
очите ми тъй искрени и тъй добри
SkitnicaVmoretO
Ти си от тия светлите… дребни душици.
Вярваш в доброто. Какво ти добро ?
По-добри ли сте, не разбирам…
и във вас дреме някакво зло.
Но го криете… а защо ли ?!
Аз демоните си поне не крия.
Признавам, че съм грешница…обичам
от мрачни дълбини да пия.
Тъмнина съм. Обичам сумрака
ранен от крясъка на птица…
Мразя всички светли преструвки.
Не се прави на светица.
Edna samotna du6a
Аз съм светлина
тъмните мразя и тяхната суета
Обичам живота,а не смъртта
отричам мрачните чувства и
всички като теб,Тъмнина!
Дявола и той с теб живее
да,там някъде в ада дето грешници
плащат си греха!Не съм аз светица,
но не допускам в моя чуден замък
мрака да блести!
Затова далече от мене стои, че
чиста съм аз като девствена пролет
и не ще допусна да се докоснеш
до мен със зли ръце и като
огнена факла да ме изгориш!
SkitnicaVmoretO
Аз съм Хаоса.При мене са силните.
Само слабите робуват на деня.
Крият се когато падне мрака.
И нямат смелост да се борят със нощта.
Не, няма да пристъпвам
във твойто царство, Светлина
ще се заразя от тия нещастници –
слаби, дневни същества.
Стой си там дето е светло,
аз пък си имам звезди. Мрака
сам по себе си ми стига…
Слънцето… не ще ме заслепи.
На тебе оставям порядъка.
И ти си слаба, кървиш…
не си годна за пъкъла, но под
слънцето можеш пак да изгориш.
