Автор Тема: Тъга  (Прочетена 337 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен zaiche_f

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 766
  • Пол: Жена
  • Може да вървя бавно, но никога назад!
Тъга
« -: Октомври 12, 2006, 19:40:07 pm »
Сама съм..
свита на кълбо
в ъгъла на стаята,
защото ме е обседила тъга.
Говоря си сама
и в очите ми блестят сълзи,
които чакат да се пролеят
по лицето ми.
Не искам да свършва нощта,
за да не види никой моята тъга.
В стаята нахлува самота,
самота обседила моята душа.







Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

PaolaRey

  • Гост
Re: Тъга
« Отговор #1 -: Октомври 12, 2006, 19:42:41 pm »
Охх тва и аз съм го изпитФала мн е гадну стихчето е страшно браво :)

Неактивен zaiche_f

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 766
  • Пол: Жена
  • Може да вървя бавно, но никога назад!
Re: Тъга
« Отговор #2 -: Октомври 12, 2006, 19:54:46 pm »
благодаря  :flyingkiss:
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...