Обичаше ме...
За мен умираше...
Аз не разбирах тогава
и обърнах ти гръб,
но съм била много глупава,
че оставих ти само самота и скръб!
Ти бе готов на всичко за мен,
а аз мъчех те ден , сед ден...
Трепереше в прегръдките ми,
обожаваше устните ми...
Искаше всеки ден
да си до мен...
Сто километра пропътува
само и само за миг да те прегърна...
Но...Вече обич няма,нали?
Вече не искаш да сме двамата-аз и ти!
Знам нямам право да те имам,
макар,че само за теб жадувам...
Толкова болка ти причиних,
тъй болезнено сърцето ти разбих...
Обичаше ме....
Молеше ме....
Но в миналото бе това,
сега всичко това за теб е една игра...
