Да се омъжиш в понеделник

[Gentiana]

Не е мое.
Но е....как да кажа ...поучително?!...


Да се омъжиш в понеделник

http://strannik.hit.bg/

В късната съботна привечер,от автобуса, като от рог на изобилието се изсипва пъстра екстравагантна тълпа от момичета Феерични,ослепително красиви и най-кзкусителни момичета, със зачервени от свежия въздух страни,със светнали очи.предчувструващи и мечтаещи за удоволствия. - Удоволствия: обещани от святкащите.примамливи светлини на хотелите, баровете и дискотеките; удоволствия, обещани от свободният уикенд, от дребничката парична сума - заплата,взета в края на месеца и поставена в поизтъркана дамска чантичка... Удоволствия !

От редиците с ретротаксита,наредени на площадката пред централния представителен хотел се отделя лъскав червено-черен, огромен автомобил: "Ролс – ройс" - възстановен модел от1937 г.

Никелът и боята върху него лъщят, а от монтираните в местото на тромбите високоговорители се лее музика.Зад масивното предно стъкло се е сгушил дребничкия Пешо - възстановител, шофьор, монтьор и собственик на автомобила.

Ролсът се влачи бавно, величествено; влачи се като едро и расово куче, което следва господаря си.

А господар той има, ако не е постоянен, то поне е временен - за тази нощ !

За тази нощ господарят на автомобила е един елегантен и мургав господин, с черна вълниста коса, мазно и лъшящо лице и рунтави мустаци около които играе нахално-угодническа усмивка.

Господинът е чужденец. Той вероятно е арабин. Тук ги има много.

Малкото площадче пред хотела, върху което е разположена местостоянката на такситата заедно с излизащите от него пет алеи, прилича на длан.-това е дланта на някакъв огромен и страшен великан – великан магьосник, хищно разтворил пръстите си, за да сграбчи прииждащите момичета.

Ролсът, червен и огромен,пълзящ по един от тези хищно разтворени пръсти-алеи е като голяма калинка - грозна, метална и отвратителна. Тя като че ли всеки момент ще разтвори ципести, ламаринени криле за да излети: " Калинке-Малинке ! Кажи за кого ще се омъжа ? Калинке-Малинке, кажи... "

...

- Рени, помниш ли че този "Бинго"и миналият път беше с нас ? Пак се е довлякъл... - отбеляза Соня.

- Нека да се влачи,- каза Рени - като си няма друга работа ! Аз нали си имам Жоро ? С него ще се омъжвам, в понеделник !

-Хе-хе, Жоро ? Жоро е в момента войяик, а пък този тука е гъбав от долари....пък май изглежда и доста глупав ! -провокира я Кети.

- Нека ! Може и да е гъбав, а може и да е гърбав, не ме интерисува.. - потрепна Рени - Пфу, не го ли виждате колко е грозен ?

- А вярно ли е, че твоят Жоро го приели да следва?-запита с невинен глас Соня и примигна както нощна сова срещу мъничка полска мишка.

- Вярно, е, и какво от това? - озъби се Рени.

- А, нищо, само гдето, докато следва, двамката с него ще си умрете от глад !

- И от любов !

- И от бебета !

Всички ее заливат в малко необичаен смях.Рени ги изгледа,но вместо да отговори, просто премълча.

...

Жоро и беше приятел...Отдавна....Работеше, печелеше добре,искаше да се оженят... След това отиде войник... От начало, тя се мотаеше редовно на свиждане из казармата, после, чувството като че ли поизбледня. Всъщност нишо не се беше променило, само тя, като че ли живееше в унес, всъщност нито не се беше случило, всичко е както преди, всичко е по старому...

Добиър виечер, госпозици !

"Бингото", се беше довлякъл.

- О, Али ! – пресрещна го с фалшива радушност Ани - Как е твоят пророк и неговият Аллах ?

- Добрие е, добрие е, госпозица Ани. Аллах обитцса красотата ? - пръхтеше от любезност "Бингото".

- Хм ! Виж ти, значи не бил чак толкова глупав този твой господ - замислено каза тя - Ами как си ти с паричките, от ония, "зеленичките", а ?

- Доб-рие, добри е, пари има...Слава Аллаха !... Аз дзжелае да кани Вас в дицкотека " Тцирените" !

- Може би искаш да кажеш "Сирените", ясно, но само мен ли искаш да поканиш, Али ? - Ани присви кокетно ресници.

- О н`ие, н`ие, вситцки, разбира се ! Аз харесва най-много гозпозица Рени, но иска да кани вситцки в "Тцирените " ?

Готово бе, сладур ? - изврещя Соня.

Накачулиха се " Ролс – ройса" и колата потегли:

Пешо, карай към "Сирените"и дай малко повече ряз на тази музика 1 - заповяда Ани.

Дадено бе маце ? - проблеснаха в полумрака зъбите на дребничкия Пешо.

...

Покрай безлюдната и черна плажна ивица морето глухо бучи. Върху едно изхвърлено и забравено през деня водно колело вълните притъпено пляскат,както пластмасов тас в градската минерална баня.Нащърбена луна е увиснала в далечината,като дефектна реклама над водата, а към нея, във вечерната маранива мъгла се влачи дългата и следа- опашка; влачи се, като дирята от изгорели газове след някой стар автомобил.Двигателя на Ролс-ройса мърка, като Сониния котарак, а двете му тромби-тонколони неистово крешят, както Сонинте папагалчета, които котаракът е посегнал да налапа.

Пред дискотеката е фрашкано, няма места, "Бингото" урежда работата с неговите зелени... Ей, ама страшен е този "бинго" ?...

Вътре в бара, до бар-плота стоеше Джани.Със златни украшения.Те бяха една от примамките за няколкото невръстни,седемнадесет-осемнадесетгодишни копелдаци, полумъже-полуюноши, насядали като кученца наоколо.Тези полухлапета го гледаха с алчен и хищен поглед.Този поглед разкъсвате златните висулки по гърдите му, масивната златна верига върху дясната му ръка, скъпоценит клипс върху лявото ухо.

За Джани, това едва ли не, беше удоволствие. Той се чувствуваше,като заек,попаднал в компания на плъхове от канализация.

За дребните хищници, които г с заобикаляха, напротив: Джани е богат човек; Странно, как така повечето от хомосексуалистите дошли от Запад на почивка в България са все богати ?

Върху масата има всичко: уиски,ядки, фъстъци, шампанско, хубави цигари, шоколади - все лакомства достойни да привлекат и задържат вниманието на зобиколилите го...

Всеки от тях, от тези малки и мизерни мършоядни може би щепе да избяга, ако беше сам, но това, че са много, почти цял волейболен отбор ги окуражаваше, даваше им сила.

Как се кривеше и кълчеше само, гадният му педераст ? Показваше разни непристойни жестове, опитваше се да се хареса ту на един, ту на друг от тях; въобще, стараеше се...

Един възрастен, недебел мъж, с черна грижливо сресана и намазана, с брилянтин коса, опитвате да се хареса на няколко гадни хлапета.

Ние съжаляваме хомосексуалистите и понякога се опитваме да им помогнем !?

А дали наистина ги съжаляваме ?

- Еи, вие до кога ше се заплесвате с този ? - край масата, запъхтяна от танците, като скутер от плажната охрана премина Кети.

- Нали го виждаш, черпи ! - изсумтя някой.

- Черпи ? - присмя се тя, - Джани я изгледа ревниво.-Да сте виждали случайно Жоро, Рени го търсеше ?

- Ами...не е успял да изчезне от казармата... Ти сега к`во ш` правиш ?

- А не, само без тия ! Гледайте си вашата "мамичка" ? -изкикоти се тя. - Хайде, чао ?

Кети отмина. На вън, на терасата,край една влажна от мъглата маса Ани е много убедителна. Рени се противи. Противи с като коза или като народен депутат срещу.съмнителна коалиция, уж се противи, а мирише на консенсус:

-Виж. какво, много е проста работата ! - настоява Ани – "Бингото" е влюбен в тебе, или поне се преструва. Излизаш,спиш с него и той ти дава доларчета.Много просто нещо, какво толкова се мусиш ?

- Ами Жоро ?

- Жоро ? Жоро си е Жоро, а "бингото" си е бинго! Не смесвай нещата ! Ех, да ти имам красотата ! Защо ли Господ ти е дал толкоз хубост, като си толкова глупава ?

- Ама Ани, страх ме е ?

- Стига бе ? Ето, вземи !

- Какво е това ?

- Нищо, такова, лекарство, казва се " Постинор", изпиваш две таблетчици от него и след това можеш да си изповърнеш червата... Не бой се бе ! Лекарството е специално за това.

- Ама Ани, аз... Не съм такава ?

- Каква си ти бе, каква си... Знаеш ли ти каква си ? Ти си една глупачка, дето по цял ден виси в онзи мухлясал склад на пристанището и прави мили очички на разни дебели лелки и на разни изкуфели, мераклии началници, и всичкото за едно сто лева, до кога бе, а, до кога ? Знаеш ли ти каква си?... Вземай ? Ех, защо ти нямам красотата ?

- Не знам бе, Ани, страх ме е !

- Не бой се, по-смело ? Аз ще поговоря с него.Една баня и си чисто нова. Хайде, глупачке ?

... Как го каза тя? "Дърти изкуфели началници"; "мухлясал склад"... Ами то си е така ? Така си е ? Истина е ?...

. . .

Нащърбена луна осветява стария и притихнал "Ролс-ройс", паркиран сред гората на една полянка в горичката на курортното градче. Мястото е закътано, в страни от основното движение.

- Пешо, пусни вода ? - казва арабинът

Пешо се измъква от колата с привичен жест и се отдалечава." За отцепление",както би казал Жоро...

Рени се е свила в ъгъла на широката задна седалка.Тя трепери.Не знае точно защо.Може би от страх, а може би от хлад. Нощта е хладна...

Арабите вярвали- луната влиза и излиза от ръкава на Мохамед. На светлината на тази все още не влязла Луна; в ръцете на арабина срещу нея блести новичка,стодоларова банкнота.

Ръката, черна и космата, заедно с банкнотата бавно се промъква в деколтето на роклята,пълзи между гърдите и корема, все по-надолу и по-надолу.

Някъде по пътя на тази ужасна ръка, вече изоставената банкнота все още продължава жално да прошумолява...

Изведнъж притъмнява.Става тъмно,като в рог. Старите пружини на тапицерията протяжно и унизително заскърцват.Луната е влязла в ръкава на Мохамед...

. . .

В черното,нощно небе над главата на Пешо шофьора звездите мигат като развалена мореходна сигнализация.Червеното огънче от запалената му цигара им отговаря, като някакъв космически светофар. В черното нощно небе над главата на Пешо шофьора звездите сипят своя космически шепот...

Да, може би за някого звездите биха шепнали, но всеки случай не и за Пешо. Неговата работа е да изчака, да "престане скърцането" и след това да си прибере парите и колата.Така е то! На когото не му харесва, нека да си търси другаде работа !...

Космическият сюнгер, съставен от милиардите звезди попи и тази прашинка от човешко унижение, надежди и страсти, както може би бе правил с мъдростта, лудостта и страданието на милиардите човешки същества, живели хилядолетия преди нас.

Космическият сюнгер,съставен от милиардите звезди е подобен на клетка,затворила долу на земята човешките съшества; клетка, в която тези същества се унижават, страдат, и самоизяждат; Клетка – решетка - със звездни отвори, през които само на малцина е дадено да се проврат и да изплуват на възбог - във висините...

. . .

В началото на дълга асфалтова алея, в края на превалящата нощ, се чува шумна глъчка от затваряща дискотека.Врявата, смехът и закачките бавно приближават.

В края на същата алея, край едно възниско фонтанче-чешма, едно раздърпано и измъчено момиче жадно пие от течащата вода. На земята край него в светлината на една примигваща луминисцентна лампа, заместила изчезналата луна, блести изхвърлена опаковка от лекарство.

Глъчката приближава.

Момичето се изправя и тръгва срещу тълпата.

От там я посрещат с крясък:

- Хайде бе, Рени ! - весело се провиква Соня - Къде ходиш цяла вечер ? Твоят Жоро дойде с един негов приятел и те търси, а ти, къде ходиш цяла нощ бе, проститутко такава ?

Рени я поглежда с мътен поглед, олюлява се, залитва, обляга се на рамото и с една ръка,а с другата се хваща за гърлото, извръща се и повръща на тревата край алеята.

[rado]

 :) Не само е поучително , но е  и хубаво. [heart__]

[BlackCat]

не знам на кой е...
ама е страхотно...

[BlackCat]

не не...
трябва да има щастлив финал... разказа ми се струва недовършен...

ето моя вариант на продължението...

-------------------

Изминаха 3 години.Реми живееше ден за ден. Не броеше по колко пъти на ден скърцаха пружините на скъпия матрак в стаята й. Някакви хора влизаха и излизаха от стаята й. Не помнеше лица, не помнеше имена. Те сами се връщаха при нея след седмици, месеци.
Беше сляпа за луксозните мебели, за апартамента като кралска обител. Возеше се в скъпи коли, караше лъскав мерцедес. Имаше пари - толкова пари накуп беше само сънувала.
И все пак нещо й липсваше.

Вечер заспиваше с мисълта за Него. Болката от спомена режеше сърцето й като нож. Въртеше се до късно през ноощта,неспособна да заспи. Пиеше за да забрави.
През деня с натежала от махмурлук глава, посрещаше клиентите си. Усмихваше се с празен поглед. Сгушена до нечие космато рамо тя не мислеше за нищо. Само броеше минутите когато той ще свърши и ще си тръгне. После пак и пак. Така денят неусетно се изтъркаляше за да дойде нощта...

В някои вечери при нея идваше Али. "Бингото" винаги намираше време да прекара всяка нощ с нея, когато идваше в България. Пристигаше с кашон шоколади Линдор и Тоблерон, уиски,стекове с Давидоф и Малборо и разбира се - златен накит за Рени. Водеше я по клюбове, пиеха до ранни зори, а после се будеха в леглото й с натежали от махмурлук глави. Сутрешен секс, баня и Али тръгваше, за да се върне пак. В края на седмицата на нощното й шкафче дискретно поставяше дебела пачка с банкноти в евро. Никога не я питаше колко да й плати, никога не говореха за пари. Но винаги имаше "бакшиш"...

-----------------

Сякаш вчера беше, когато сърцето й се разпръсна на хиляди парчета, и не можа да ги събере.Жоро не й прости това което бе направила в онази нощ. Обърна й гръб. Остави я сама. Реката на тъгата я повлече, затъна в дълбоката дупка на греха. Останала сама, Ани се примири...
Сякаш вчера беше когато с Ани пиеха кафе в луксозно кафене, и Ани й съобщи, че след месец Жоро ще се жени. Разказа й за клюките, които бе научила от приятелите му. - Жана живее в Америка, родителите й са фрашкани с пари, работи като фотомодел и даже има изяви в Италия, Германия. Научи от клюкарите, че на Живко му предстои да замине нататък. Ще учи графичен дизайн в елитен американски университет в Чикаго, ще работи в фирмата на бащата на Жана.
Рени се разплака когато остана сама. Взе бутилка уиски и си го изпи сама в празната стая. Беше минала една година, откакто не беше виждала и чувала Живко. Толкова ли бързо я бе забравил? Толкова ли бързо бе подарил любовта си на Другата...
-------------

Беше петък 13-ти. Фаталният петък. Студен вятър брулеше косите на Рени. Ръмеше дъжд. Ледени капки се блъскаха в лицето й и се сливаха със сълзите й. Край. Всичко свърши...
Промъкна се на пръсти в ритуалната зала. Сля се с тълпата от роднини и приятели на младоженците. Жоро в бял костюм, елегантен и неознаваем. Булката като извадена от модно списание - висока и стройна, красавица.
Когато младженците се подписаха и сляха устни в едно за първата брачна целувка, Рени не издържа и хукна към вратата, плачейки. Разблъска хората, за да си проправи път, и създаде малка суматоха. Но не й пукаше. Не виждаше, не чуваше нищо в този момент. Не забеляза че Жоро гледаше към тълпата която й проправяше път да мине и я видя.

-------------

и ето пак беше петък, пак беше 13-ти. Но бяха изминали 2 години оттогава.
Рени и Ани бяха решили да се покълчат в Планета Пайнер. Толкова рядко излизаха, всяка заета с ежедневните си работи. Ани, разбира се беше заобиколена от приятели, тук беше и богатия й любовник.
Седяха на запазенто сепаре за ВИП гости и пиеха марково уиски, когато в полумрака на клуба Рени Го видя. Ани също. Рени гаврътна на екс чашата си с уиски и любовника на Ани й сипа още. Изведнъж Ани изчезна.
Докато Рени се давеше в алкохол, да затъпи болката, да се моли да не дойде при тях, Ани се появи и Жоро я следваше.
- Жоретооо - обяви усмихнато на всички - скитникът се завърна а...
- За седмица-две - усмихна се Жоро - ... Баща ми е в болница, в интензивното... Та дойдох да съм до него...
- хайде сядай...
- аз съм с приятелите..
- викни и тях де... колкото повече по-добре - чуруликаше Ани.
Скоро сепарето стана тясно. Рени се свиваше в ъгъла си. И мълчаливо го наблюдаваше. Беше си пуснал дълга коса. Черните къдрици палаво обсипваха раменете и гърба му. Лицето беше променено - изпито, брадясало. И все пак беше секси. Гледаше я с умислен поглед и мълчаливо пиеше чаша след чаша.
Какво ли мислеше. Дали го измъчваха въпроси,както мъчеха и нея. Дали я мразеше? Затова ли избягваше да срещне очите й, да я заговори.

Рени не издържа. Извини се че утре трябва да става рано и пое навън. Когато нощния бриз лъхна в лицето й, Рени жадно вдиша от него. Мракът я обгърна и успокои. Запали фас и се облегна до мерцедеса си, бавно изтрезнявайки. Потъна в мисли и не чу стъпките до себе си.
- здравей. - плахо каза Жоро.
- здрасти.
Рени откри че не може да заплаче, че не може да избухне в истерия защо й бе причинил всичко това. Отдавна бе изплакала сълзите. И с какво право да го обвинява, та нали тя беше тази която го нарани. И ето, вместо да я засипва с обиди, той идваше плах и смирен.
- май има доста неща да си кажем.
- май... а дали трябва да ги кажем... а дали вече думите не са излишни и не тежат като камък между нас. - тихо каза Рени.
- ако беше така, нямаше да съм тук сега...
- а защо дойде?
- защото исках да те видя поне за миг... дори това да ми причини още болка.
- тръгвай си... и аз ще тръгвам... така е по добре и за двама ни.
- не... имам по-добра идея... но мие нужна колата ти, та нали аз стъпих на родна земя слизайки от самолета...
Качиха се в мерцедеса, Жоро подкара. Между тях цареше гробна тишина. Минаха покрай един денонощен магазин и Жоро, все така мълчаливо слезе. След малко се върна с торба. Рени не попита нищо. колата пак потегли. Скоро излязаха от града и поеха по един черен път, водещ към морето.
Колко пъти бяха вървяли по този път, бягайки от суетата на деня, от лудницата в града и в училище, от скуката с приятелите. Нямаше ден,нямаше нощ. Само да решат и тръгваха. Пеша, след 4ас бяха на пустия плаж. Пиеха евтина водка, кола и хрупаха ядки - събрали стотинките от касичките си или Жоро пребъркал джобовете на татко или мама. целуваха се и правеха секс на одеалото, докато вълните нежно се плискаха в брега. После се прибираха с натежали от умора крака, но доволни и щастливи.
А през зимата се криеха в мазето, и пак секс...
Господи, не можеше да си спомни какво е да правиш секс с Жоро.

Скоро пристигнаха. Рени събу обувките на висок ток и зашляпа по студения пясък, Жоро я следваше мълчаливо. Седнаха на кея. Не беше по дънки и маратонки, както винаги когато идваха до тук, но Рени седна по турски - както в доброто старо време.Жоро извади от торбичката - кола, водка и кашу, и любимия шоколад на Рени - милка с лешник. Рени беше забравила кога за последно беше хрупкала този шоклад, вече хапваше Линдор, но си замълча. Не искаше да разваля изненадата на Жоро.
- наздраве. - едва сега каза Жоро
- както в доброто старо време, а - усмихна се Рени
- да... нека поне тук да забравим болката и всичко което ни дели от онова старо време - тихо каза Жоро
- нека... така е по-добре...
- нали... от години чаках този миг... да те заведа пак на нашето място, и пак да пием както някога... направо от бутилките.
-добри времена бяха...
- да...
Рени зарея поглед в морето. Не мислеше за нищо. Беше забравила болката, отчаянието. Повя леден морски бриз и Рени потрепери, сви се в якето от лисича кожа и отпи от бутилката с водка.
- времето ни състари, а... - прогвори Жоро.
- да... доста преживяхме...
- аз си знам какво ми е било... ожених се за да не мисля за теб,заминах за да те забравя... исках да те намразя ... но не успях... - погледа му потъмня, зарови пръсти в косата си и затрепери в плач.
- и на мен не ми беше лесно...
- ... и започнах да пия... превърнах се в алкохолик... а съм само на 25... изключиха ме от университета, в фирмата дъртака ме държи, само защото съм изтърсака на дъщеря му... а тя, курва като всички други... любовниците й направо си влизаха у нас... оправдава се с това, че не ставам за нищо в леглото... и как да ставам, като съм с нея, в мислите си ми ти... чукам се с тебе разбираш ли... отдавна не спиме в едно легло, като заспя бълнувам пиянски твоето име...
- мислех че си щастлив с нея...
- не, не съм... този брак се оказа един фарс, една комедия... която продължаваме да играем пред баша й...
Рени въздъхна и запали цигара. Давидофф. Замисли се има ли смисъл да разказва какво й е на нея. По-добре да спести. Едва ли на Жоро му се слуша за "работата" й, за самотните й вечери.

Небето започна да розовее. Наближаваше новия ден. Бяха преемръзнали, и се изправиха да се разтъпчат. Жоро се олюляваше пиян. Рени го прегърна през кръста и му помогна да стигнат до колата. Беше не по-малко пияна от него, но седна зад волана. Някак си успя да стигне до апартамента си. Жоро се размърда сънено
- къде сме...
- у дома.

Сложи Жоро да спи като малко дете.Но тя не можеше да заспи. Пусна си ваната, и докато чакаше да се напълни си отсипа от водката в чаша. Примъкна бутилките в банята и когато топлата вода преливаше в ваната се разсъблече. Отпусна се блажено в ароматната вода и продължи да пие.
Ето той беше тук, само една стая ги делеше. Беше близо и толкова далечен. Пиеше и плачеше, давейки се.

Жоро влезе в банята. Рени рязко се потопи в водата и пяната отми сълзите й.
- не спиш ли... - изумено го погледна Рени.
- не... не мога... чух те че се давиш и влязах да видя какво ти е...
- а, задавих се от водката - засмя се пресилено Рени.
Жоро приседна на ръба на ваната и погали с пръст очите й.
- тези очи не трябва да плачат...
- а не... просто гримът се размаза от парата - смънка Рени, но не се сдържа и избухна в плач.
Изведнъж Жоро цопна в ваната и зацелува лицето й, устните, шията....

--------------------
Рени се събуди. Защо,нали още й се спеше. Но разбра, беше я събудила миризмата на приготвено ядене. Усети зверския глад,напиращ в нея и изохка от режещата болка в главата й. Слънцето бледо се процеждаше през копринените завеси в розово. Бавно разсънвайки се Рени изохка още веднъж. Спомни си че бяха правили секс в ваната, после още веднъж на леглото с мокри от къпането тела. Озърна се. Разбърканото легло още пазеше спомена за тази сутрин. Смачканата възглавница до нея, напомняше че някой е спал тук.
В стаята ухаеше на прясно направено кафе, палачинки и пържени филийки. Откри подноса с закуската до себе си, на същото онова шкафче на което али слагаше "прощалния си подарък". В подноса освен чинийките с филийки и палачинки, имаше и купчинка сладко от смокини. В вазичка имаше и роза, откъсната от градинката пред блока. Извика веднъж, двапъти името му, но никой не се появи. Реши да не чака Жоро да се появи,сигурно е слязал за цигари - реши тя. Намаза си една филийка и отхапа блажено. Палачинките бяха с пълнеж от ягодово сладко. Вкусотия.
Излапа всичко, без да й пука за диетата.
И тогава видя листа пъхнат под вазата. Отвори листа и зачете - "Господи,какво направихме... Това не трябваше да се случва... Тръгвам си... за да не се върна... Така е по-добре... и за двама ни..."

Нещо в Рени се пречупи... Реалността продължаваше.

----------------------------------
Измина 1 месец.
Рени живееше в полусън,полужива.
Проверяваше си редовно емайла за писма от клиенти, когато един ден изтръпна. Податевл Георги Първанов.
Не това не е президента. Дали е случайна и приликата с името на Жоро? Примряла тя отвори писмото.
"Помниш ли онази нощ на плажа... Помниш ли онази сутрин в апартамента ти... Бяхме щастливи, бяхме избягали от шибания ни живот, от гадното ежедневие...
Хайде да избягаме завинаги...
ела при мен...
моля те...
моля те...
ако не искаш да ме намериш полумъртъв в някоя смотана клиника за психясали алкохолици... ако не искаш да полудея до безумие...
просто ела..."

Рени затвори прозореца с писмото. Пръстите й трепереха.
И изведнъж телефонът иззвъня оглушително и прекъсна мислите й.
- получи ли ми писмото? - Рени трепна от познатия глас.
- да. - не се замисли да излъже че не е  или че не го е прочела. - това някаква шега ли е? ... или плод на пиянско въображение...
- не не е шега... - гласът заплака в слушалката - полудявам, моля те ... помогни ми...

Рени не се колеба повече. Стана, нахвърля всичко в един сак, нахвърля документи и бижута в раницата си. И тръгна към гарата. Нямаше значение кога ще има самолет, ще го чака там. Мислено благодари на Али, че й беше изкарал цялостен международен паспорт - с този паспорт тя го беше придружавала по командировките му в чужбина, когато бягаше от жена си и отиваше да кара ски в Швейцария, да почине на плажовете в Калифорния.
Рени седна в чакалнята, имаше 2 4аса. 2 4аса през които Рени тръпнеше от радост. Най-после щеше да загърби гадния си живот, най-после Жоро щеше да заживее нормално, най-после...

След дългото изморително пътуване, Рени най-после стъпи на летището в Чикаго. Очите й трескаво затърсиха силуета на Живко, но уплашено не го намираха. Изведнъж някой прошепна в ухото й

- Благодаря ти че дойде ... самолета ни за Мадрид е след 15 минути
Жоро стоеше пред нея още по слаб, с подпухнали от треска очи.
-Мадрид??? ... ако си искал да отидем в рим, можеше да се чакаме там...
- не бях сигурен че ще дойдеш... тръгваме ли? ...
- тръгваме.