News:

"А, важно е да има правосъдие в една държава. ... Защото има ли правосъдие - има държава. Няма ли правосъдие - плюй на държавата ..."

Gentiana & SkitnicaVmoretO

Started by Gentiana, October 11, 2006, 04:10:07 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

airbus

Хефест ...

а пък на тебе мръсен плътояд,
все струва ми се, мрежа , че ти беше малко,
ах само да те хвана и ще умреш ти от яд,
когато във бодливи гащи ще те закова, но жалко,
че оня надувалко Зевс пак те изпрати да воюваш,
но нищо, дано там да ти откъснат чаталата,
върви ти другите да сваляш и флиртуваш,
а ние с Афродита насаме ще строшиме кревата ...

airbus

#16
Хефест ... към Афродита

о жено, със какво съм те засегнал?
та с този мръсен кръвопиец ме смени?
той за война си мисли дори легнал,
и все едно със пленник се държи с жени ....

Gentiana

Арес

Ако ме хванеш?! Я не ме разсмивай!
Такива като тебе - цял ти кош.
И грубости не дрънкай, че изстива
леглото ти самотно всяка нощ.

Не се изсилвай. Не търси белята.
Че ще я срещнеш, ако ме вбесиш.
Но май голяма ти е сал устата
и по-добре върви си сам да спиш.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

SkitnicaVmoretO

Афродита

За разлика от тебе, той поне не е циничен,
я спри се и се погледни,
сипеш ти обида след обида,
и по самия Зевс дори.
За всичко, драги, имай мярка,
не него, себе си вини,
не с ругатни и със обиди,
със мили думи извоюват се жени.

Афродита

Афродита

Кръвопиец безпощадно го наричаш ,
но неговите ласки по нежни са от твоите сега ....
той войн е - разкрепостен и със слава окичен ,
но във войната любовна атаката му е страстта ...
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

SkitnicaVmoretO

Ох, какво ме чака като се прибера у дома  :p [lol]

airbus

Хефест ....


аз съм бил груб? и аз съм бил циничен?
аз мога със ръцете роза да ти изкова,
и мога да ти подаря дворец отличен,
и те обичам теб, а не любовната борба,
нима не виждаш, че той иска само тяло,
ако съм като него, в ада ще горя,
аз не обичам черното, обичам чисто бяло,
и истинска любов боготворя  ....

SkitnicaVmoretO

Афродита

Говориш само...
Докажи се.Все имало е
аз защо да те сменя.
Не просто тай, защото искам
съм ти надянала рога.
Щом ме обичаш толкова, бори се,
но не със думи, със дела,
а не да ми скимтиш кат' куче,
че при друг съм ходила в нощта.

Афродита

само така ...  [xa xa xa xa xa xa]

не се оставяй ... никой не може да се сърди, че някой

търси другаде това , което не намира в къщи ... 

а още по - малко на Богиня !!!

:kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

SkitnicaVmoretO

Естествено. Нали знаеш - нарани един мъж, за да станеш жената на живота му.  [cvetee] [spining heart]

Gentiana

Арес

Ковял той рози...Ще умра от смях...
Нима ухае мъртвата стомана?
Дворецът ти, потънал в слой от прах,
заменя ли прегръдка тъй желана?
Обичам тялото , за мене то е съд,
до горе пълен с нега и наслада,
но вътре в бялата му нежна гръд
сърце тупти. То моя е награда.
Когато Афродита е до мен
забравя мигом делничната проза.
Олимп е розова градина в слънчев ден...
А той ми дрънка тук за мъртви рози.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

BLUE_ROSE

Страхотно е!  [inloveee] [inloveee] [inloveee] Поздрави и за двете! :)

SkitnicaVmoretO

 :flyingkiss: [hugs and kisses]

SkitnicaVmoretO

Aфродита към Арес...

Не се гневи... глупак е, от ревност заслепен,
той дори не подозира, че ти осмисляш моя ден.
не виждаш ли, че той предлага материя, а не душа,
едва ли може той по-силно да убие в мен страстта.
Жалко само, че е Бог, а на смъртните прилича,
не знае, че една богиня на сила не умее да обича.

Gentiana

Арес

Красива моя, нека слезем до морето
и грозните му думи да удавим там.
В телата ни са двете половини от сърцето
на любовта, която в нас издигна храм.

Акрополът по залез става ален
като кръвта, която в мойте вени тъй кипи,
че заглушава щорма на вълните гален,
със стон разбиващ се в крайбрежните скали.

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.