Мокър пясък

[Gentiana]

Нарисувай ме със мокър морски пясък -
нека бъда твойта пясъчна жена.
После чайките с безумен, нервен крясък
ще се радват, че изтрива ме вълна.

Всяка песъчинка - моя клетка
ще звънти в цигулка от корал.
Времето ще ти поиска сметка.
Ех, за мене хич не ти е жал!

Вятърът вдън бяла раковина
дави се в прибоя на море.
Шепот на отминала година.
Време е сърцето ми да спре.

Нарисувай ме със мокър морски пясък-
нека бъда твойта пясъчна жена.
В твоята душа слаб пълнолунен блясък,
твоя дива, хладна приливна вълна.

[Kiss`]

Като го четох това стихче .. и .. се сетих за Петя Дубарова .. ;) Нейните стихове са горе-долу в такъв стил ..
Браво,много е хубаво :)

[Gentiana]

 :) благодаря!

[SkitnicaVmoretO]

Замириса ми на море... а иде зима  :)  Благодаря ти за събудения спомен  :flowers: :fireheart:

[rado]

 :) :) Прищя ми се да съм художник. Такава рисунка на пясъка иска голям майсторлък. [inlovee]

[Tajni4ka_:(]

Много е хубаво [inlovee]

[ivorysoul]

"...време е сърцето ми да спре"
спря ми дъха, отново прекрасно

[Gentiana]

Благодаря на всички за топлите думи.
Знаете, че ви обичам  [inlovee] [heart__]