Спомените

[ArmaggeddoN]

Спомените са нещо като опора на която се крепим, на пиедестал върху който сме стъпили и гледаме напред в бъдещето.Всъщност без спомени човек е нищо.Просто тяло с мисъл, но мисълта излита и се забравя.

I close my eyes only for a moment, and the moment is gone.Точно така ще бъде и без спомени.Всички моменти ще отиват във вечността.Не мога да си представя живота без спомени.

[mishleto_]

на мен спомените в повечето случай ми носят радост, с тях живея в миналото и съм по щастлива в бъдещето, но е имало моменти, в който спомените са ми носили и тъга, Примерни, когато си спомня за нещо, което съм можела, а не съм направила, тогава се натъжавам. Но в повечето случай спомените ми носят само радостни мигове :)

[Tramel]

Доста от вас казаха, че спомняйки си миналото, продължават да живеят в бъдещето. Това е чудесно умение, но замисляли ли сте се, че въпросът има и друга страна - т.е. когато живееш в спомените си, понякога е трудно да продължиш към бъдещето. Как мислите - защо?

[Devil`s Bride]

Доста от вас казаха, че спомняйки си миналото, продължават да живеят в бъдещето. Това е чудесно умение, но замисляли ли сте се, че въпросът има и друга страна - т.е. когато живееш в спомените си, понякога е трудно да продължиш към бъдещето. Как мислите - защо?

Може би се получава така заради тази приятна емоция, която носят спомените  [confused] Много от мненията по темата бяха именно такива - поглеждаме на спонемите си с усмивка, оставят единствено приятни чувства в нас... И навярно това да е пречката да продължим в бъдещето - страхът от неизвестното на фона на красиво, защитено от спомените ни, минало  [confused] И като не забравяме носталгията ... тъгата, която може да ни донесе, ни кара да желаем по-силно това "минало", този спомен... може би просто подсилва чувството ни за страх от новото, което ни очаква.

[Feanor]

Доста от вас казаха, че спомняйки си миналото, продължават да живеят в бъдещето. Това е чудесно умение, но замисляли ли сте се, че въпросът има и друга страна - т.е. когато живееш в спомените си, понякога е трудно да продължиш към бъдещето. Как мислите - защо?

Защото липсва стимул. Гледаш в миналото и виждаш там онова, което искаш, а не можеш да се върнеш към него.