Тишина

[Gentiana]

Остави ми тишината!
В душата ми нека кънти
като в празен храм
на  религия непозната.
Не знам молитви
към чужди богове.
Нямам сили дори
да мисля за теб
като за приятел.
Гърчат се
върху студения,
каменен под
мислите ми
грешници в роби бели.
Душите им са дамгосани,
от това много боли.
Странно е,че още има
признания оцелели.
Тамян и вино.
Удавена в тишина,
забравена от теб,
нека оглушея.
Ще е късно,
когато се върнеш
с нежна обич
да ме целунеш ти.
Изстинаха
напуканите ми устни.

[balrog]

Тишината е много важно нещо  :)

[D`Eva]

Ще е късно,
когато се върнеш
с нежна обич
да ме целунеш ти.
Изстинаха
напуканите ми устни.



Ще е станало рано ,
както преди ,
както когато не съществуваше
Късното "рано" много боли
повече от "сбогом" , когато се сбогуваше.

[Gentiana]

Късното "рано" има уморени очи
и изнервени черти на старица.
Не е виновно, но от него боли
сянката на забравила да лети птица.


:)

[Gentiana]

Тишината е много важно нещо  :)

Да, ...тишината... :)
Не знам защо, това за тишината ми напомня нещо много красиво, което прочетох вчера -

Я перестану любить тебя только тогда,
   когда слепой художник нарисует звук падения лепестка розы
   на стеклянный пол дворца, которого нет...

[D`Eva]

Късното "рано" има уморени очи
и изнервени черти на старица.
Не е виновно, но от него боли
сянката на забравила да лети птица.


:)

Птица , която никога не е летяла
и до смъртта си
че е птица ...дори това не е разбрала,
но има други по рождение нептици,
които в полет чупят своите главици .

Криле прекършени или чела разбити
все са болящи спомени -  мечти разбити.

[Gentiana]

Опасно е, когато се изхвърляш,
че без криле кой може да лети?
Челото си разбиваш и покълваш
във почвата на миналите дни.

И вампирясват само твоите идеи,
че има те, че струваш нещо ти.
Летиш насън. Мечтите ти са смели,
пълзящи саламандри без очи.

[D`Eva]

С криле не се лети над птиците
не се целуват парещи звезди
не се разбиват белезниците
не се прокарват в космоса бразди

Духът е този, който се издига
с карета от мечти
и шеметни височини достига
с криле лети се , но ....само почти :)

[Gentiana]

Крилете са проекция на полет,
но как се вдига каменна душа,
тежаща тонове омраза и сарказъм,
без жалост удушила любовта?!

Летиш...почти...,
а после дълго падаш.
И няма край,
и няма дъно май...
Във този свят
на гадост и зараза
сърцето ти е
мохикан последен, знай!

[D`Eva]

До последния дъх
обещавам да дишам .
До последния залез
да запалвам зори.
До последния стих
във мечти ще въздишам
и дори да умирам ...ще е  "дори"

[Gentiana]

"Дори" се разтапя в карамелена сладост.
По бузката на времето сладко пълзи.
Облизва го "Никога". В пристъп на гадост
повръща над смъртните грешни мечти.

И пак се повтарят фрагменти нарязани
от пъзели нощни на дневни игри.
Парченце да липсва, достъп отказан е
в света, дето заплеснато скиташ се ти.

[D`Eva]

Да си заплеснат
е даже чудесно :)
заплеснат по трудното -
правиш го лесно .
Заплеснат по мачтите,
не забит във земята,
заплеснат в очакване
да разцъфнат цветята

[Gentiana]

Чудесно-заплесната, есенно-песенна-
сладка гадинка, зверче  :)...
Скиташ из сенките.Всичко е лесно
имаш ли малко ключе.

Ще му отключиш сърцето на някого,
дето се мисли за пич.
После отворена зейва вратата му
като на руски Москвич.

Цъфват цветята.
Почти кат`налъмите.
Време оно. Се ла ви...
Мачтите спират душата на вятъра.
Давят я в бурни вълни.

[D`Eva]

Ако може да ми оправиш грешките ,че бях заплесната :) а ме дразнят

[Gentiana]

добре  :)