Лутайки се в тая тъмнина,
с единствена компания от самота,
лъчите ми недей прогонва
и сълзи по мен недей проронва.
Аз съм тук, любима, и те търся,
от мислите за теб не ще да се отърся.
Спри, почакай, почини си,
раните любовни превържи си,
а аз ще те настигна до тогава
и ще бъдем двама до забрава...
