Вече нищо нямам

[{dulgokoska}]

Тайните ни казваш - вехнат...
Но пак остават сухи бръчки...
А разкриеш ли ги - секват...
И изчезват с тебе мъчно...

Червените омразни рози...
Напомнят някогашна светлост...
Съсиреците черни, грозни...
Търсят я... но неизбежно...

Ясно е, че цветовете...
Избледнавят все към тъмно...
И чистото ти рядко цвете...
Ще осъмне вече мъртво...

Инат единствено остава...
Напук на всичко да живееш...
Бухалът да озъбтяваш...
Нямаш нищо... но ще оцелееш!
:p

[Gentiana]

Когато вече нищо нямам
и нищо няма... да загубя.
Без тайни, догми и измама,
и без играта - долна, груба.

От сбръчкани червени рози
и розова вода не става.
Съсиреци в кръвта - угроза,
че много май не ми остава.

Обичам цветовете тъмни.
А бялото не ми отива.
Не лягам преди да се съмне.
Росата призори изпивам.

И мъртвото ми чисто цвете
ще погреба на скрито място.
С нощта ще си го знаем двете -
обгърнато в мъгла неясна.

Когато вече нямаш нищо,
от бухали не се страхуваш.
С инат, наместо силна воля,
срещу течението плуваш.

[SkitnicaVmoretO]

Не е съвсем нищо Genti, каквото и да изгубим ни остава поезията, а тя е повече от всичко. Особено твоята, която винаги е невероятна  [cvetee]

[Gentiana]

Да, поезията...един невероятен свят на светлина и сянка...
Аз май повече се задържам в сянката ...
Сигурно затова кожата ми е толкова бяла, не я оставям да почернее, бедната [lol] [lol] [lol]

[SkitnicaVmoretO]

Нали знаеш, че всички сме деца на слънцето, но само най-добрите са достойни за сянката...  [inlovee]

[Gentiana]

добре казано  [lol]
прилича на онова,
че само слабите се стремели към порядък. Силните владеели хаоса. [inloveee]

[SkitnicaVmoretO]

Абсолютно  :) Най - силни са тези, които могат да внесат ред във хаоса

[Gentiana]

 :flyingkiss: [flowers]