Кой затъмни Слънцето?

[LeeAnn]

Аз съм Земята, Луната е моята майка, а Слънцето ми е баща.
И обичам повече майка си! Не ви разбирам вас, хората, защо толкова много обичате баща ми, Слънцето?
Не ви разбирам...
Майка ми винаги е до мен – тиха, почти незабележима, спокойна, ненатраплива... Тя винаги е точно там, където трябва и прави точно това, което ми е нужно. Само не знам защо я наричате ,,спътник", ама това не е важно за мен. Ако ,,спътник" значи, че осъзнавате, че тя ме следва неотлъчно, за да ме предпазва и напътства, тогава съм съгласна. Иначе – не!
Ама, за Слънцето, не ви разбирам...
Само чакате баща ми, Слънцето, да се върне от почивка, която не знам защо наричате с това глупаво име ,,зима" и веднага изскачате навън и започвате да пъплите нагоре, надолу, наляво и надясно, да цапате, да ровите по мен, да се катерите, да ме човъркате, да ... Бррр!.... И изобщо, за нищо не ме питате, а като искам да се оттърся от вас – ми се сърдите!
А на баща ми никога не се сърдите! Е, натъжавате се малко като си мислите, че отива да спи. Даже и дума за съня му, си имате! ,,Нощ"! Ле-ле, как звучи само! ,,Нощ"! Ха-ха-ха....    Ако, пък, искате да знаете, той никога не спи! Само му харесва така да си мислите.
Аз май се сещам защо обичате повече баща ми. Сигурно защото ви дава топлина и светлина? Или, може би, просто защото не знаете какво става като се ядоса! Започва да ври и кипи, да сипе огън навсякъде, без изобщо да гледа...
Добре, че е Луната, майка ми, да го успокоява и да ме пази, чеее, ... не знам какво може да ми се случи ... Пък и на вас...
Ето – и днес!
Какво стана днес ли? Ами,..., то ... , всъщност, аз направих беля, .... ама беше малка. Малка беше, честна дума! /и пак вие бяхте виновни, ама кой ме пита?.../ Но Слънцето, баща ми, се ядоса! Той си е такъв – малко му трябва. Добре, че не правя често бели.
Ама то и вие, хората, сте едниии ... Като гракнахте ,,слънчево затъмнение", та ,,слънчево затъмнение"... Хм, само глупак може да си помисли, че съществува сила, която да затъмни Слънцето! ... ама айде, от мен да мине...
Мислете каквото си искате!
Само си знайте – това беше Лунно спасение, а не Слънчево затъмнение...
Добре, че Луната беше тук...
Аз ще слушам повече...
Ама, моля ви се, хора, бъдете и вие по-добри, за да не ядосваме баща ми!   

[kalista]

Браво мила... Мн интересна идея... Много!  [cvetee]

[LeeAnn]

Благодаря от сърце  :) [heart__]
Скоро ще има още... ;-)

[LeeAnn]

В този ден Слънцето не искаше да залезе...
Заинати се и отказа! И друг път съм ви разказвала колко своенравен е баща ми, но този път, по едно време, съвсем вече не вярвах, че ще успеем да излезем на глава с него и да го накараме да се оттегли...

Освен, че е своенравен, той е и доста кокетен! Слънцето много добре знае, че дори и най-лошите и безчувствени хора се радват на цветовете, които разлива по небето, когато се приготвя за сън /... макар и това да не е точно сън.../
И той, също като всички природни творения, всяка земна вечер, преди да се оттегли от небосклона и да даде на част от мен и обитателите ми заслужена почивка, си прави вечерен тоалет!

Суетата и кокетството му са стигнали до там, че за да впечатлява неизменно хората и те все да повтарят "Залезът е неповторим! Ах! Залезът е неповторим!", всяка вечер използва различен шампоан, нов сапун и паста за зъби... И всяка вечер, уж неволно, разлива по капчица от тях, и после с нескрито кокетство леко ги забърсва, но не толкова за да ги махне, колкото за да ги смеси в нова, невиждана до сега картина... И хората наистина се наслаждават на причудливите форми и топли цветове, които обгръщат хоризонта. Обикновено, по залез, те грабват фотоапаратите си, яхват коли, мотори и велосипеди и хукват на открито, за да го снимат как залязва, а той се оттегля с престорен свян!

Но в този ден не беше така...

Слънцето, както никога до сега, бе решило да стои на хоризонта и да се наслаждава на обожанието, с което го даряваха хората. Обожание и тъга... Всяка земна вечер хората изпращат Слънцето с възхищение, надежда и мъничко тревога и всяка сутрин го посрещат с радост и благодарност. Хората харесват изгрева на Слънцето, но не винаги успяват да се събудят навреме, за да го посрещнат /... и как иначе – та нали всеки чака светъл топъл слънчев лъч да го погъделичка по нослето, за да му напомни, че е време да отвори очички.../
Но Слънцето обича посрещанията при изгрев точно колкото изпращанията при залез, ... и затова реши тази вечер да не залязва. Слънцето вярваше, че всички тези тъжни хора, вперили очи в него, ще останат там и дори няма да примигнат в съзерцанието си, докато не дойде време за изгрев...
Да, можеше да стане така, но не биваше. Слънцето /най-малко пък то!/, може да си позволява своеволия! Защото, докато тук го изпращат със съзерцателна тъга, от другата ми страна с надежда го чакат, за да го посрещнат...

Обясних му това...

Обясних му също, че дори и най-омагьосано влюбените, възхитено вперени в него очи имат нужда да си починат от светлината му, за да могат през всеки нов ден, в който я видят отново, да оценят красотата й отново и тя да им се струва неповторима и невиждана до сега...
Обясних му това...

Дори извиках майка си, Луната, на помощ. Но не! Слънцето ни се ядоса, като че ли е малко дете, а ние се опитваме да му вземем играчката... и чак почервеня от яд! Даже отказа да направи вечерния си тоалет, който облива Земята с кехлибар и рози, а вместо това извика Огъня... /... хем знае, че се страхувам от него, защото самата аз съм направена от Огън.../

За щастие, обаче, Огънят се оказа уморен и сякаш по-разумен от Слънцето. Той бе служил на хората от тази ми половина и се надяваше да намери малко почивка, преди да стане време да служи на хората от другата половина на Земята. Затова малко се учуди на желанието на Слънцето, но нали са отдавнашни приятели, се съгласи да се включи за кратко в неговата игра...

В тази земна вечер те дариха хората с невиждан залез, в който сякаш огнени езици се гонеха по небето и се опитваха безвъзвратно да погълнат умореното Слънце, а то все успяваше някак да им се изплъзне и да изпрати последен топъл поглед към Земята...

В тази земна вечер хиляди, хиляди тъжни очи изпратиха Слънцето...

На следващата земна утрин, тези, и още много по толкова, щастливи очи посрещнаха Слънцето с радост, благодарност и надежда...

[dylgokoska]

Ехаааааааа, много интересна идея:) и различна от другите. Хареса ми много :)

[Kiss`]

Еее супер е  [inlovee] [inlovee] [inlovee] Браво,браво  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[LeeAnn]

Искрено благодаря  [shame]