Не присвоявай на птицата сърцето,
не оставяй без криле душата и' нежна.
И не прекършвай полета и',с което
би отровил съзнанието и' макар небрежно.
Не отнемай звездите на небето и луната,
не я затваряй в клетка,нека е свободна.
Вместо звучна песен да чуеш,тя ще изпее тъгата
и ще видиш как от нея кърви рана прободна...
Наместо това пусни я да се рее волно,
тя при теб сама ще поиска да се върне.
Веднъж вече получила свободата-доволна,
ще застане до теб и дните ти в приказка ще превърне...