Една странна игра!

[Zatoichi]

Розова надежда търсете под дъгата,
светът гранитен е безцветно отчаяние,
истината крие се в цъфтежа на росата,
там където цветът е меко обаяние.
Но кой от вас дъгата ще достигне,
о,вий обречени на скърби и умора,
душата ви във лава мерзка ще изригне,
защото сте вулкани тъмни,злобни хора...

  Студени пъкли

[Афродита]

В студени пъкли на клади жешки ...
въртяха ме демони ... измамни , зли ...
от болка тръпнех , а те някакси небрежно ...
подиграваха се с моите мечти ...
Слушах думи ... изрази цветущи ...
не чух подкрепа дори и от "приятелска" уста ...
потъвах ... стигнах до самото дъно ...
носех в себе си и последния нож забит в гърба
от любовта ....

  Небесна роза

[Zatoichi]

На гърба на снежнобял пегас,
устремен летя във висините
и напук на всичкия световен мраз,
да заслепя опитвам тъмнините.
Но пропуква мечтата
сблъскала се с реалността
и изчезнаха надеждите - крилата
и призова ме със злорадство пропастта...
Не можах да я намеря аз,
погуби ме житейската ми проза
и сега самотен,сред световен мраз
събирам тръни от небесна роза...

  Елегии

[{dulgokoska}]

И борби аз водех във живот предишен...
И защити, в стил поема, пишех...
И обиди все прощавах безвъзвратно...
И без рими се прокрадвах, но за кратко...
И гонитби започвах без да спирам...
И безкраища навсякъде откривах...
И лъчи на рози вплитах във косите...
И се чувствах бодра... но умора покоси ме...
И сега съм просто... Елегия за Нея...
Сега съм просто Изтъркана поема...
Сега съм просто... Ръка с писец треперещ...
А листът на живот предишен... е елегичен, не и смеещ се...

  А ти за мен умря навярно?!

[angel4e_f]

А ти за мен умря навярно?!

Не те чувствам...Някак си..Не мога..
След всичко дето ми направи-КАК!?
Малко е нахално,не мислиш ли-
да искаш нещо ти от мене пак?
Какво ти бях направила тогава,
с какво заслужих тези хиляги стъкла
от моето сърце да падат...и да ме ровят бавно-
сякаш те са истински стъкла.
Уморих се.Бавно те заклевах.
Ти да гаснеш ден и нощ по мен.
Не те чувствам ..Някак си..Не мога..
За мен си просто леден зимен ден!!!

   И сега-какво?

[Deskata123]

И сега какво?Ти остави ме да мръзна пак на този студ
пез да мога даже да те прегърна,да се стопля и
да преодолея таззи болка която пронизва единственото
в което вяржам:моето сърце.И нито ръцете,нито лицето ти биха
могли да ме накарат да да ти простя



                                      Няма изход от страданието и болката ми

[Eamon]

  Няма изход от страданието и болката ми

И сега какво тръгна си..
Остави ме да страдам..
В сълзи деня си да прекарвам..
Боли ме, но ти не разбра..
С чувствата ми така се подигра..
Защо, с какво.. заслужих..
Кажи.. защо , защо ме остави в болка и страдание..

  Ти си ми всичко слънце мое.

[Deskata123]

Ти си ми всичко слънчице мое
без теб денат не идва,а
нощта не свършва,надеждата
умира бавно и болезнено
а сърцето сякаш не спира да тупти..
но ми остана едно чувство само:
и то е  безкраината ми любов към тебе

                                                        :arrow:давя се в собствените си сълзи и се задушавам от мисълта,че ти не си до мен

[edin_zabraven_mig]

Отиде си и ме остави
да гния в самота ...
Как лесно любовта забрави
и впусна се в страстта ...

Ти казваше, че имаш нужда
от малко разнообразие ...
Но, кога, кажи, ти станах чужда ?
Защо ти лъга ме до безобразие?

Колко още ще трябва да се мъча,
като вече от сълзи се задушавам ...
Какво още трябва да ти връча,
всичко съм ти дала, освен това, което нямам.

Цената на успеха !

[Deskata123]

Цената на успеха е в това състезание
сестезание за твоето ухание
дали ще го спечеля аз сега?-
това сависи от твоята нежна ръка





                                                      Нямам подходящ лак за нокти

[Zatoichi]

Моля ви,не задавайте подобни теми! 


Поради незнайни,потайни причини,
нямам подходящ за нокти лак,
но може би зад козметичните витрини,
ще се роди в гърдите ми мерак.
И някой слънчев ден ще мацна
ноктите си  аз със цвят,
като гълъбче сред хората ще кацна
и ще ме прославя целий свят!
Но докат си нокти дълги пусна
и копнежа дойде изведнъж,
предпочитам модата да изпусна
и да си остана тъй - безцветен мъж!!

   Хлебарка

[Deskata123]

Ти си едха гадна хлебарка
която прояде сърцето ми,но не
няма аз да се предам,не и сега когато аз ям,
ще те хвана с тоалетна хартия и в кенефа
аз ще те метна за да си посплуваш в една тоалетна



  Защо не отвръщаш на моите чувства?...Нима не ме обичаш вече?

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Защо не отвръщаш на моите чувства?
Нима не ме обичаш вече?
Нима за теб всичко бе изкуствено?
Не крий!Кажи го!Личи си отдалече!
Защо изстина,след като твърдеше,
че в сърцето ти гори любовен плам.
Нарани ме толкова пъти...Болеше!
Защо предпочете да бъдеш сам?

Бавен огън

[{dulgokoska}]

Оставих гърне в жарава да къкри...
Така по-добре ще сготви месото...
Ароматно и крехко... по-вкусно ще бъде...
Похвала ще има за мен от Живота...
Че плячката своя съм майсторски хванала...
Примамила, оплела, а сетне... убила...
И че познавам отблизо как огънят, бавният...
Има унищожаваща до съвършенственост сила...

  Хижа

[Zatoichi]

Имам си хижа,лична хижа,
за почивка дълга пригодена;
от всеки хаос и от всяка грижа
бягам в хижата си укрепена.
Кръстил съм я даже,
име гръмко притежава
твърде страшно - някои ще кажат,
но това е моята слава.
И в тази хижа,каква ти хижа-
направо бастион,
своите мечти с магия движа,
седнал в Самота на леден трон!

  Хладнокръвие