* * *

[tuik]

Думите валят,
като топъл есенен дъжд се стичат на талази...
като сълзи от последния слънчев ден,
нещастни сълзи,
несполучили шанса да видят слънцето,
останали в сянката на своите родители-облаци...

Денят се свърши,
тих повей на вятър
разкри контурите на кристалната нощ,
сякаш с пергел начертана, луната зае своето място...
някой посипа нощта със брокат
и звездите грейнаха на небосвода,
със своя, но сякаш чужд блясък...

Утре тревата ще загине...
последните цветя ще са попарени...
Утре ще има слана...

[Gentiana]

Хубаво и нежно е, Нас, макар, че пак е песимистично [sad3]
[inloveee]
Май ... пак ще ти слагат заглавие  [lol] [lol] [lol]

[D`Eva]

Самотникът не знае самота ...най - сам се чувстваш сред тълпата
Кога ще цъфне пак липата ?
Защо светът не се измива със сълзи ?
Защо най-хубавото вечно бяга , а болката пълзи.

[tuik]

Най-сам се чувстваш във тълпата,
но какъв е смисъла на думата тълпа...
множество праволинейни хора,
как сред тях да се чувства личността...

Всеки ден цъфти липата,
всеки път когато пожелая,
цветът й вадя от долапа...
водата кипва и готов е чая... :)

Светът не се измива със сълзи,
те не са достатъчна субстанция...
защо от кал направи ни Господи?
За щастие само калта е гаранция...

Най-хубавото никога не бяга,
но ръка към него човекът не протяга...
вместо туй той се крие и пълзи,
чуждо щастие да разруши...
и причинява болка...
много болка...

[D`Eva]

 :)

[FALLEN]

 [bravisimo] [a taka]

[tonnny_bg]

Поздравления и от мен.В самотата най-много се уча . [cvetee] [bravisimo]

[tuik]

 :)