Мъртва роза

Started by dark_angel, August 07, 2006, 15:09:50 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dark_angel

            Мъртва роза
Бързаш за среща-задъхан ,усмихнат, очакващ........На уреченото място изчакваш да се появя аз и използваш минутките си, за да преговориш научените пред огледалото признания. Аз се подавам иззад ъгъла –зачервена от леко смущение и невинен свян.Виждам в ръката ти цвете-тайна червена роза ,безпомощно свела глава ,отдала последното си дихание в ръцете на някоя цветарка. Изкуствено разцъфналите и листенца  сега смирено са замрели в мраморно изящество .Летният ветрец се докосва до тях и разлюлява безжизнения ален цвят .Удушено в блестящ целофан, цветето грее с фалшива,подправена красота .А някога, някога е било наистина хубаво! Слънчевите лъчи са го докосвали нежно и са облагородявали невинната му душа. То е радвало хората с цвета си ,излъчващ живот и жизнерадост.
А сега........Сега  е мъртво , положило е безпомощното си стъбълце сред измислени зелени стръкчета , вързани грижливо с панделка в безчувствен букет. Червената роза-символ на най-красивото чувство.......Бедното  божествено творение е пренесено в жертва на  любовта.
Аз вървя към теб. Усмивката на лицето ми бавно замира. Поставям безжизнената  си ръка в твоята, а с другата поемам трупа на нежната роза. Ти си щастлив , че си ме изненадал ,а всъщност не знаеш, че с мъртвото цвете уби една част от мен самата!
[inloveee] :fireheart: :hot: [heart-love] [burning heart]

Gentiana

Поздрави!   [cvetee]
Красиво и тъжно.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Mariana

Удивително...и много дълбоко!

PETIA{P}^^^

Невероятно ....  :flyingkiss:

EvIcHkA

Наистина красиво...  [cvetee]

Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

dark_angel

благодаря ви радвам се че ви е харесало! [heart__]
Да попаднеш в бездната на мрака,
да усетиш как студа пълзи в кръвта,
да почувстваш полъха на злата,
безкористна, но чувствена лъжа.