Нищо нямаше ми вчера ,
ставам сутранта ,
в огледалото са дзверя :
“ Брей , че красота! ”
Викам : “ Сигур се чалдисах “,
туй не може да съм аз.
Смятай кат’ се начервисам ,
роклята кат’ си скъся !
Тъй по нощница , с терлици,
със заплетена коса
мязам кат’ на хубавица
от коят’ да е страна .
Дрямах значи и въртях се,
цъках със език,
да взвма да се не урочасам ,
дет’ така се възхитих.
Дъли на пустото му огледало
да се не яви дефект ,
Толкоз да съм се разхубавяла...
“ А, сига бе , от’де е тоз ефект ! “
Пък съм си една умница ,
вече пиша и чета ,
без грашка името си казвам и
до 10 мога да броя .
Ама се умислих отведнъжка -
как навънка ще въря?
Момците ако се натръшкат
кат' се появя ?
‘Зех ,че тръгнах с модна фуста и забрадка,
с китка в едната си ръка;
с тоз’ акъл като на патка,
като взема , та да заблестя...
И където койт' ме срещне ,
пламна там , че изгоря
в разни помисли погрешни ,
пък аз не съм разврат – жена !
Туй навярно сън е било ,
сигурно и още спя
и ми се е присънило
тая буйна красота .
Толкоз хубост чак да се изсипе ,
точно върху мене като дъжд ...
Някой тря’а ме ущипе,
по възможност да е мъж !
