Едно погубено приятелство

[Tonita]

  Беше им толкова трудно да приемат реалността. Как беше възможно! Мария беше бледа като смъртник. Сълзи блестяха в очите й. Наистина ли се случваше на нея. Най- добрата й приятелка се беше самоубила. Всъщност тя я погуби. Тя уби Кремена.  Мария погледна към Красимир и изпита отвръщение от него, от самата себе си. Те бяха престъпници. Като всички онези, които наричаха отрепки. Тя го открадна от Креми. Колко пъти приятелката й й беше споделяла, че няма да може да живее без него, че ще умре ако го загуби. А Мария се влюби в Краси. И реши, че любовта е по-важна, че е най-всемогъщата сила и забрави за приятелството. Заби нож в гърба на Кремена. Канеше го на срещи, флиртуваше с него. Даваше му аванси и той ги прие. Замени Кремена с Мария. А всъщност не го интересуваше нито едната, ното другата. Красимир просто си беше такъв - обичаше хубавите момичета. Беше известен плейбой, който разбива всяко женско сърце. Двете приятелки се влюбиха в него и той помисли, че може да си поиграе стях,  а след това да си намери друго забавление. Такъв си беше - обичаше разнообразието. Но не очакваше, че ще се случи това. И онова предсмъртно писмо , което бе оставила Кремена гокараше да се чувства виновен - в него нямаше злоба, нито обиди или гневни изблици на влюбено момиче, а беше написано мило, нежно, Кремена беше изляла цялата си болка и мъка на него. Когато го четяха все още беше влажно от сълзите й. Пишеше, че не може да понесе загубата на нейният най-любим човек, на момчето, на което се беше отдала и което я замени при първият удобен момент с друга. Тежеше й това, че тази друга е най-добрата й приятелка. Тя не можеше да понесе предателството и затова слагаше край на живота си, но не искаше те да се чувстват виновни. Дори им пожелаваше щастие. Красимир не спираше да мисли за това писмо, което го беше накарало да изтръпне. Той погледна към Мария и като се замисли  установи, че Кремена беше по-хубавата от двете. Можеше да поостане с нея и да не се занимава с тази...
   Докато тези мисли занимаваха Красимир, в съзнанието на Мария имаше само една единствена мисъл" Аз я погубих.. Аз й отнех любовта му, съсъпах приятелството ни заради него!А струваше ли си?" На свой ред тя го погледна и забеляза малко кривия му нос. Тогава заплака - плака за истинската, за най-добрата приятелка, която беше погубила и за прошката, която тя й даваше. Кремена наистина беше най-добрият човек...Тя си отиде без таи омраза в себе си. Просто не успя да превъзмогне болката, която разкъсваше душата й. Предателството на любимия и на най-добрата й приятелка разбиха сърцето й и тя още преди да прережи вените си беше мъртва - духом.
   А Красимир и Мария все така стояха с погледи втренчени в нищото. Тя страдаше и се разкайваше дълбоко за това, че съсипа не само едно приятелство, а почти уби Кремена, а той разсъждаваше философски,че не бива повече да се занимава с две приятелки.
   Свечери се. Изгря луната - беше пълнолуние. Мария погледна към небето и сякаш видя образа на Кремена, която плаче. След малко заваля дъжд. А може би бяха сълзите на мъртвото момиче.

[Aneela]

Много е тъжно  [reevvv]

[Shady^]

Много е тъжно  [reevvv]

[Tonita]

Наистина е тъжно. надявам се да ви харесват тъжни разкази. :)

[luda_fenka_Cena]

Много е тъжно  [reevvv]