News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Липсвам ти..

Started by Gentiana, September 07, 2006, 20:51:45 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dodic

След всичките тези думи на мен ми остана само едно голямо - ПРЕКРАСНО Е да кажа.
Втория ти стих в отговор е по-изгарящ /за мен/ и повече ме кефи.
Ама всичко твое си е хубаво, то ти си го знаеш де. :)
Поздрав Genti  :)
Понякога, от себе си се скривам

Gentiana

Благодаря ти, Додик  :)
Цялото ни Стих4е е пълно с изгарящи стихове и ще е безумно жалко , ако бъдат пратени по дяволите , заради нещо съвсем не маловажно, но за което ние не сме виновни.  [confused] [shame] [evil]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Don_NUTSO

Quote from: Gentiana on September 07, 2006, 20:51:45 PM

Липсвам ти...Нощите ти са студени и черни.
Желания - горчиви и неустоими
изгарят сънищата ти накъсани и неверни.
Във всеки един от тях непременно ме има.

Желаеш ме...Старите спомени са бавна отрова,
която не убива, но изтезава и те побърква.
Крещиш името ми безпаметно отново и отново.
Като икона съм за теб в разрушена църква.

Любовта просто не можеш да я забравиш,
щом неразумно в себе си си я допуснал.
Ще ме желаеш до смъртта си. Какво ще правиш?!
Да ме изгониш от душата си е твърде късно.



QuoteЛюбовта просто не можеш да я забравиш,
щом неразумно в себе си си я допуснал.
Ще ме желаеш до смъртта си. Какво ще правиш?!
Да ме изгониш от душата си е твърде късно.
[/u]


прекрасно е :(
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Gentiana

Ех, Иво...Какво да я правим...Любов...
Прекрасна и убийствена , сияйна и по-черна от беззвездна нощ.
Изгаряща и ледено студена.
Но я има .Има я.И трябва да вярваме в това.
Може би просто си се припознал този път, може би следващия непременно ще
бъде истинската и завинаги...
Не наказвай себе си, не наказвай и нас.
Никой не е виновен.
А болката постепенно ще намалее до степен на поносимост.
Ще намалее.
Всяка рана рано или късно зараства. Нищо , че остават белези. Поне не кърви. :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Don_NUTSO

следващ път няма да има ...
от тук нататък ще сея болка и омраза ...  обич вече в мен няма ... аз я дадох ...
Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.