Приказка Безкраи...:)

[Babuzil]

Идеята   е  да  напишем  зедно  някаква   история  ......
Един започва   другите  продулжават  .....
Пълна  Свобода  на  Деиствие .  :)

Почвам.



Поли   ,  се  сабуди ...  през  щорите   едвам  проникваше  светлина  ...  още  повече  ,  4е  навън  валеше   и  беше  облачно  ....
"Мамка  му" ... -  помисли  си  тя  -  "още   един  шибан  ден   във  рая  ....."
клатушкаики  се  ,  тя  се  отправи   към привидно   изглеждаштия  огромен  Хладилник ...  на  фона  на  дребничкото  и  тяло ....
Поли   се  протегна  и  го  отвори  ....
вратата на  хладилника тихо   хлъцна   с  вакумна  въздишка  ...
беше   по4ти  празен   ...  на  дъното  се  търкаляха   празни алуминиеви   кутиики  от  бира  ....
Поли  ,  започна ,  една  по  една ,  да  ги  проверява  за  остатъци  , като  периодично  ги  изсипа   всичките  в  остата  си ...
2  от  тях  , бяха  почти  пълни  ... Поли    отпи  с  дълбоки  едри  глътки ...
през  мислите  и  за  малко  премина   спомена  ,  как  като  малка  ,  често  бе  чувала  че   "Сутрин пият  само  алкохолиците".....бързо  отхвърли  тази  мисал  от  главата  си  ....
след  малко  мрачния ден  сякаш  и  се  стори  по  хубав  ...
тя се  обу  , облече  се  и   тъкмо   се  готвеше  да  излезе  навън  , по  путя  си  към  службата  ....
когато  ....(тук продължете  вие ;) )

[Забрави ме]

по пътя си срещна едно малко момиченце, което просеше.
То протегна малките си невинни длани и вдигна нежно големите си сини и тъжни очи, като рече :
- Нямам пари да си купя храна. Ще бъдете ли така добра да ми помогнете във моята нищета?
- Поли се просълзи. Никога не бе виждала толкова изящни очи, сякаш покрити със син воал, под който танцуващи прозрачни кристали, намираха така безгрешно своето място и правеха безупречни реверанси. А ръцете, бели и малки сякаш на средновековна кукла.
Дорде се осъзнае, тя вече бъркаше в джоба си и търсеше пари, които да даде на това крехко същество ... Сега сте вие

[Babuzil]

на  дъното  на джоба  и  се  търкаляха  някакви  стотинки  ....  Поли ги  сабра   и  ги  изсипа  в  рацете  на  момичето ....  после  продължи  по пътя  си   ....  без  да  се  обърне  .....
постепено   стигна  до  офиса  на  фирмата  в  която  работеше  ....
след  кратъко  асансиорно  приключение  ,  тя  влезе  в  общия  кабинет  ....
беше   още  рано  .... и  нямаше  почти  никои  ....
Поли  седна  ,  пред  компиютара   си   и  ....

[rockstar]

И тогава пред монитора и се появи надпис :"Вашата машина е заразена с вируса "TROJAN", ха-ха-ха-ха-ха!!!!!!
Поли много се ядоса  и почна да удря компа с клавиетурата . Поли изпадна в пристъп на ярост и гняв.Но тя не реши да спира до тук - тя беше твърдо решена да разруши целия си офис.Същият ден по-късно ,след като шефът и разбра какво е направила , тя беше уволнена."И без това работата беше гадна." - помисли си тя. И на път за вкъщи нещеш ли.........

[Babuzil]

пред  нея  изкочи  ,  същото  онова  просекинче  ,  от  сутринта  ...
-"Како  ма  ,  даи  стотинки  , ма"  -  измармори   грубо  то ...
Поли   се  ядоса .... 
-" Нали  ти  дадох  сутринта .."-  намусено  каза  тя  , разочарована  от  това  , как  просекинчето  , бързо  бе  сменило  молещата  физиономия  с  почти  рекетиорско  изражение  ....
-"даи  ма  , какооо"  -  продължително  бръмчеше  след  нея  момиченцето  ...  надяваики  се  да  я  притесни  до  толкова  ..  че  да  му  даде  нещо  само  и  само  за  да  я  остави  на  мира  ....
Поли  се  обърна   и   ритна   малката  нахалница  ....
4-те  години  Айкидо  си  казаха  думата  .....онова  се  огъна  и  плиосна  по  лице  на  паважа  ....последва  рев  ....
но  Поли  не  остана  да  послуша  ....
с  бодра  и  развеселена  крачка   се  отправи  към  квартирата  си ....
когато  в  джоба и   ДжиЕсЕма   извъня  ...

[edin_zabraven_mig]

Беше Андрей - бившият приятел на Поли, който постоянно и досаждаше и и изпращаше съобщения със сексуално съдържание. Този път същият досадник звънеше така настоятелно, че Поли се замисли дали не е нещо спешно и без да му мисли много, много, вдигна.
- Кфо прайш ма, любофф? - изсъска той с провлачен и прегракнал глас.
Явно пак беше пил. Та как иначе? Той само като се напиеше се сещаше да й звънне. Този битов алкохолик!
- Карай по същество - изръмжа Поли, като си даде сметка, че Андро пак беше доста наквасен.
Той мълчеше и не обелваше нито думичка, отвреме на време пъшкаше и покашляше в телефонната слушалка ....