Тих крясък - Аз и Васи(~Insane~)

[Unforgotten`feeling`f]

Unforgotten`feeling`f & ~Insane~
в

Тих крясък

Мълчеше душата ми жива,
сбираше дъх от неказаните думи
къпеше се в ухание на коприва,
надяваше се болката в сърцето да отшуми...

Тихият красък ехтеше
в стените заключени се губи,
страхът жално крещеше
а сърцети галеше се в тръни груби...

Захвърли лепенките обичта,
твърде късно бе,за да зарастнат
раните,причинени на любовта
по-дълбоки ставаха,изглежда още щяха да порастнат...

Тих крясък в главата ми кънтеше,
душата ми съдрана,от болка ехтеше...
Заключена в тяло,цяло от любовта изтощено,
крещеше тихо,молеше се всичко да бъде променено...

И в очите ми страх и отчаяние се четеше,
няма къде да бягам,сърцето плачеше,кървеше...
И раните късно е да заздравеят,
от тихия крясък,да оздравеят копнеят...

И реши душата вътре,ранена да остане,
прах да събира,докато време за друга обич не настане...
Но дали раните до тогава ще заздравеят,
дали сърцето и душата до тогава няма да опустеят...

Саката болка,изтръпнало желание,
моли се да сбира букет от допир нежен
да усети това очарование,
което обичта носи,унеса неизбежен...

Тих крясък,няма дума,
рони се като сълзи
крие на плача шума
заедно със самотата пълзи...

Отнеси със себе си обещанията свои,
отнеси и този дъжд изплакани разочарования,
няма повече да вярвам в думите твои,
няма да се доверявам на любовни очарования...

Тих крясък пак дочувам,
гали моето сърце...
пак сама,раната си горчива-сладка целувам..
дера я със перце...

[balrog]

Хубаво е момичета, но можете да поработите малко върху римите и структурата... Доста е разхвърляно....