Влака със мечтите си погубих...
останах сама в нов свят,който не познавам.
Надеждата си някъде изгубих,
не исках,а сама се наранявам...
Не ме прие никога града в своето сърце,
мястото ми никога не е било тук.
Да,ще се върна прекалено скоро,но със същото лице...
И пак ще бъда част от онзи,нашият си студ...
А ти ме чакаш от толкова отдавна да си дойда...
Толкова сълзи за мен проля...
Искаш само и единствено да ме прегърнеш...
В чакане младостта си пропиля...
В сърцето ми,колкото и да отричам,
мястото е запазено само за тебе вече...
От себе си отричам,но от теб не,че те обичам...
С душата си съм толквва близо,а тялом съм толкова далече...
(В безкрая знам,ще ме дочакаш...
Аз сили нямам да се противя...
Къде съм днес ме питаш...
Аз съм някъде в безкрая...)
