Копнеж по криле

[balrog]

stranger, я виж - отговори ли са ти нормални крилати, нищо им няма.... здрави са им крилата...

[stranger]

stranger, я виж - отговори ли са ти нормални крилати, нищо им няма.... здрави са им крилата...

Аз гледам (нищо не гледам аз) за точно определени. А и отговорилите крила, които ми подхождат, имат кого да топлят :)

[balrog]

stranger, я виж - отговори ли са ти нормални крилати, нищо им няма.... здрави са им крилата...

Аз гледам (нищо не гледам аз) за точно определени. А и отговорилите крила, които ми подхождат, имат кого да топлят :)

Явно си наясно с нещата тук.... Аз не съм и давам направо....
Относно последното ти изречение - нищо не се знае - нещата се менят...... :)

[Gentiana]

Печален гларус, вперил поглед
следи вълна във бурното море,
надежда мъничка във него има
да зърне пак онез криле.

Копнее той и днес да види
издигащи нагоре се криле,
криле, които ще го стоплят
под мрака на студеното небе.

Но пяна пръска се по плажа,
криле не литват, плисва дъжд,
и само сянка някаква се плъзва,
във гларуса познах се изведнъж...

Очите му са тъй човешки
и бляскави, каквито моите не са.
Дали това е тъпа грешка
или пък още стават чудеса?!

Криле на птица, пеперуда,
криле на ангел са това.
Душата ми мълчи. Заблуда
е май че мога да летя.

Не смея да се пусна тъжен
от най-високата скала.
Защо ли пак се чувствам длъжен
да се поддам на слабостта,

с която всичко оправдавам,
а уж се мислех за пророк?!
За полет време не остава.
Очи затварям... Следва скок.

много нежен стих, stranger, като нощен полъх на морски бриз
моите почитания :)

[stranger]

Благодаря ти за думите, Гентиана, както и за стиха  [cvetee]