Раздяла

[jabataJ]

Тиха есенна нощ е.Вятърът упоено свири по клоните на дърветата...Листата падат...последните листа...Днес съм обзета от странно чувство!Чувство наподобяващо тъга!Дали е заради раздялата с есента и настъпването на зимата,не зная.Гледам сивкавото мрачно небе,то ми шепне нещо...Птиците по дърветата литват нанякъде,но сякаш са без път.Улиците са почти празни и аз отново съм тук...и те чакам с усмивка...както винаги.Ти идваш и моето сърце притръпва по странно необикновен начин.То усеща...
Спираш пред мен и ме поглеждаш право в очите,всичко друго е същото,но ти не си!Няма я онази усмивка когато ме видиш!Нещо става.Сърцето ми се свива.Душата трепне в мъчително очакване.Хайде кажи нещо!Кажи,че ме обичаш,кажи поне едно "здравей"!
Има друг пламък в твоите очи,в тях блести малкото пламъче на вината.Да,ти ми беше изневерил!Аз го разбрах без думи,просто тишината ми го каза.Беше охладнял,беше друг!Какво ли очакваше от мен?Да го приема леко и тихо да тръгна по пътя си,които вече се делеше от твоя?!Не бях на себе си.Не можех да повярвам.Стоях там,а всъщност бях някъде далеч,бях на онова място,където те срещнах.Хиляди спомени на красиви дни ме зашеметиха!Спомних си неща,които отдавна бях забравила-очите ти,дъха ти,целувките ти в онзи прекрасен ден!Бяха така страстни!Прегръдките ти,които ме успокояваха когато имах нужда от теб вече бяха за друга!Да,същата онази любов,която даваше на мен,сега предлагаш на нея.Нима не ме обичаш вече,нима всичко ще свърши така?
И случайно аз пак се озовах с теб на студената улица.Вятърът се бе превърнал в ледено острие ме пронизваше.Дълбоко в душата ми потръпваше любовта,скрила се при вида на бурята от сълзи,напиращи в мен.
Ти прошепна "съжалявам",обърна се и закрачи между ярките опадали листа,обагрили иначе самотната малка пътечка.
В онзи момент,гледайки те как решително вървиш без мен,отивайки си, аз почувствах най-силната болка,която някога бях изпитвала.Нещо ме прободе право в сърцето.Болеше...само тази болка отекваше в мен и тогава видях,че се беше обърнал.Поне това направи!Устните ти изписваха думата "сбогом" и ръката ти ми махна за последно!Не се сдържах!Сълзите рукнаха по моето лице.И аз се промених,там в този момент,Гледах как любовта ми казва "сбогом" ,отдалечава се и щастието също  се изплъзваше от моите ръце!Онези същите ръце,които някога горещо  ти целувапше и топло притискаше до сърцето си.Те сега бяха празни и студени също като душата ти.Беше се спуснала мъгла.Непрогледна и нелепа като случилото се.
Стояла бях там няколко часа,преяъртайки лентата на стария филм с нашите щастливи мигове,да,някога ги имаше!Беше красиво да го изживея отново...и за последно!
Никога не ще забравя очите ти,пълни с тъга,никога не ще усетя отново твоята топлина,ще копнея винаги за твоята усмивка,но за друга ще е тя.Пана остава в моята душа и ще ме гори,докато съм жива.Дъхът ми ще спира,когато я целуваш,когато казваш на нея,че единствена е тя за теб.Ще сънувам теб или не ще заспя,ще се лутам в мрака и тишината на живота си без теб.Не,не мога да изживея всичко това.Самотата раздира душата на парчета и ме изпължа с мъка.
Ще ми простиш,че вината ще гори вув теб,ще ме потърсиш дълбоко в теб някой ден.Тогава ще ти липсвам,знам,но ти ми липсваш тук и сега!Затова не мога да те чакам да убиеш болката в мен.Нищо вече не ще жъзроди пепелта от любовта горяла някога вув мен и теб,не ще се срещнат нашите съдби,ще има само сълзи,ще съм обречена да живея така,в самота.Снимката избеляла от сълзи накапали по нея,ще изгоря заедно с душата си.Защото вече няма смисъл да се боря!Ти бе моят живот,но си отиде,затова и в мен огъня изгасна.
Звън на телефон,твоят глас,моят стон,глух сигнал,тропот от стъпки,трясук на врата!Първите снежинки нахлуват през заскрежения прозорец...и Ти!Ти си дошъл за мен отново!Чул че имам нужда от теб...ти си отново тук,а може би нещо ти подсказваше че си отивам?Дари ми една последна гореща целувка...Да,този пут аз си отивам,но няма да се върна!Пътя си сама избрах,и...съжалявам,не издържам повече, ще те прегърна,прости,че една последна сълза по отминалите дни ще пролея.Другите отдавна ги загубих в океана от разбити мечти,оказа се невъзможно да те забравя!
Прости ми че причинявам ти това,любовта ми ще те пази отсега.Обичам те,нали го знаеш,раздялата ни така и не преодолях,прости че оставям те самичък,както те остави тя.Ти може би си страдал като мене,защото обичаше я истински...
Съжалявам,този път моите устни изписват "сбогом",и затварям аз очи!

[Gentiana]

О, боже,това е потресаващо...Защо винаги трябва да е толкова болезнено?!Направо ми стана студено от тези плачещи думи...
Красиво и силно...И все пак,  дано не те боли така, че наистина да си пожелаеш този тъжен край... :)

[KUKLI4KATA]

тъга.....болка....любов несподелена....страхотно е..

[Dalechen]

Бил съм и от 2-те страни. И в двата случая много боли , ако имаш сърце , ако си човек.

[kiki]

тъжна раздяла  на всеки може дасе случи това

[ilusia]

ужасно  [cry] ( не расказа)

[tonnny_bg]

Много тъжно [crying] [cry]

[kiki]

понякога е трудно да разкажеш да отвориш душатаси  неизскаш да повярваш и даго приемеш чеси преживял сащтата болка  Намерилси щтастието даржишго в двете си ръце и във един миг то изтече като пясак между пръститети опитваш даго събереш но неможеш  Предателство боже каква дума студена следва болезнена рАЗДЯлА и на неино място отворена рана  която лекуваме с  красиви спомени и надежда за нещто чисто и истинско  Как да говоря като имам буца в гърлото и думите не ногат да излязат на свобода  А изкам да изкрещтя и даме чуят  мога да напиша  много нещта  но  как  когато треперят ръцетеми от стут и болка и не искат да продължът  да пишат ............

[ShotGun]

 [crying] ужасно красиво ...адски тъжно ... накара ме да плача .. поклон от мен за теб . [love]

[eni s]

 [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [reeeev] [crying] [crying] [crying] [not fair] [not fair] [not fair] [not fair] [not fair] [not fair] [not fair] [not fair]