« -: Ноември 09, 2007, 19:33:39 pm »
Побирам се във мидена черупка.
Във раковина.В спомен за море.
На крилете на изящна чайка
свита съм под беличко перце.
И съм песъчинка,част от сушата.
Ненужна, незабележима.
Просто едничка от многото.
Сред толкова много...Но ме има!...
Дъх на лято в себе си пазя.
Напомням за нещо блестящо.
В шепи търкулвам се, лазя,
а после сред пясъка се завръщам.
Денем със слънцето танцувам,
снопче лъчи си крада.
Нощем луната целувам.
Потъвам дълбоко.И спя.
А някой ден ще ме грабнат вълните.
Ще пътешествам в открито море.
Ще се вплитам в на русалки косите
И ще откривам нови брегове...
Активен
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/
