Аз бях тази,която ти обичаше.
Аз бях тази,която си играеше с мислите ти.
Аз бях тази,която можеше да имаш само насън.
Аз бях тази,за която ти непрестанно мечтаеше.
Аз бях тази,която искаше да притежаваш,дори и за миг.
Аз бях тази,без която ти не можеше.
Аз бях тази,без която светът би ти се сторил празен и пуст.
Аз бях тази,но вече не съм...
Така и не успях да те обикна.Съжалявам,не можах...
Сега съм тази,заради която си изпълнен с гняв,болка и тъга.
Тази,която мразиш до смърт.
Тази,която не искаш да виждаш докрая на дните си.
Тази,заради която се превърна в безчовечно същество.
Тази,заради която толкова се намрази за това,че си жив.
Тази,която би убил,за да имаш покой.
Тази,на която така и не отмъсти...
Направих много грешки...
И за всички мои грешки отмъсти на себе си...
Аз съм виновната,аз съм тази,заради която сложи край на живота си.
Сега и аз се намразих.Гадната съвест не спира да ме разяжда отвътре.По-добре да беше убил мен,та да не се измъчвам толкова.Аз го заслужавам.След всичката мъка,която ти причиних,не заслужавам да живея,защо ме наказа два пъти повече като ме остави да се мъча на този долен и несправедлив свят?
Ти не трябваше да свършиш така,а аз...АЗ!!!
