Шепот се разнася
нейде до реката,
вятърът разнася
слънчева позлата.
Там, под плачещи върби
със клони до земята
ти разкри облян в сълзи
тайна, дълго пазена в душата.
И не беше вече лято,
всичко беше непознато.
И единствено очите ти мълвяха,
устните ти прошка да поискат
не посмяха ...
Времето течеше бързо,
после - беше спряло.
А лицето ти - години много
сякаш бе познало.
Часове и дни, години -
няма как назад да върна,
блясъкът красив в очите
сведен сякаш е, посърна.
И макар вълшебство
да не притежавам,
аз на теб се уповавам.
Знам - със малко обич,
щипка топъл поглед
и духовна красота -
ти ще бъдеш -
пак възкръснал ...
малък ангел -суета...
