* * *
Една любов тъй тъжно си отива,
не спира даже и за миг.
Едно сърце безпомощно загива,
пронизано от нечйи вик.
Мечтите в пепел се превръщат,
дълбока рана-цял живот,
доброто от злото се поглъща и
стъпкано-премазано се връща...
Тогава всичко става чверно,
настъпва пустуш-мрак,
Задават се въпроси неуморни:
Защо? Кога? и Как? ...
* * *
Незнам дали беше чиста случайност или съдбата имаше пръст в това,че те срещнах тогава,когато,най силно се нуждаех от нежност,любов,внимание и подкрепа.Беше ми толкова нужен и все пак намерих смисъл да живея.Появи се ей така-незнайно и сърцето ми плени в мига,погледа ти мил като погледнах си казах: Да,това е любовта! И така започна всичко...,от начало сякаш на шега,но ето,че сега сме двама и дано до край да е така.Ще се справим със всичко,ще бъдем ръка за ръка,за добро или лошо,в радост или тъга.Показа ми,че има надежда,с твоя помощ бих сбъднала всички мечти,Обичам те-ти си ми всичко,моля те обичай ме и ти...
* * *
Защо си тъжна,угорчена...
страдаш ли и от какво?
Сълзи проливаш ти за него,
но заслужава ли? Защо?
-Той едничък ми е на сърцето
и него си обичам аз...
Неискам никой друг,неискам,
затова ще плача-всеки час.
Та ти си още малка и така наивна,
а нетрябва-запомни!
За никой и за нищо,
не показвай своите сълзи.
Макар и те да значат много,
едва ли той ще оцени,
ако те обичаше,не би допуснал...,
затова да плачеш-забрави!
* * *
Това са последните ми три стихчета,като последно е това третото,не знам как го написах,защото може би аз така плача,знам,че няма смисъл,но го правя не знам защо,ако стане нещо,което ме нарани,трябва да плача,иначе немога,не знам защо съм такава ревла,знам,че това не е добре,ама... това ми е начина сълзите ми са някъкви думи,които не говоря и изплаквам...нещо такова ....
