« -: Август 03, 2006, 16:09:03 pm »
Скована съм от болка във гърдите.
Такава болка - изгаряща и нетърпима.
Замина си, затръшна ми вратите!
Как липсва ми усмивката ти незаменима..
Остави ме сама във тъмнината
Сред демони и призраци сиротни,
Безмилостно отмъкна ми душата,
Обрече ме на нощи тъмни и самотни,
А болката разкъсва ме отвътре,
Не ми оставя даже миг покой.
Кажи ми как, как да се събудя утре,
Щом самотата дебне ме зад всеки нов завой?
« Последна редакция: Август 04, 2006, 10:12:23 am от DEVIL_IN_HEAVEN »
Активен
