Незнам как да се преборя с тъгата,
как завинаги да разсея мъглата,
не знам как сълзите да спра
и с болката едно легло да деля!
кога ли всичко това ще свърши-не знам,
вече дори и на себе си няма какво да дам-
безнадеждна и празна продължавам да скитам
каде да се тарся незная кого да попитам!
заключена в крепост от спомени,
текат последните сълзи със болка отронени,
пристъпвам бавно към последната врата-
кое да избера-живота или смартта?
остана ли заключена тук ще умра
щом дори болката няма с кой да деля,
ако прекрача вратата дали кошмарът ще свърши
или ще се сблъскам с това което завинаги ще ме прекърши?
не знам......