Избягай..

[OvCeL4EnCetO]

колко е тъжно...помислете си само,че това наистина се случва на някой....

[...::Mag1::...]

колко е тъжно...помислете си само,че това наистина се случва на някой....

[sad3] така е.... и никой не може да направи нищо...

[OvCeL4EnCetO]

трябва хората..обществото..някой трябва да се позаинтересува!трябва!

[...::Mag1::...]

мислиш ли,че всички са като нас... никой вече не се интересува от ближния си.. всеки си гледа неговата работа,гледа на него да му е добре,а другите---кучета ги яли...  [evil]

[`Amy_Lee`]

мда,ама и ние сме понякога така..нали маги..  [confused] [shame]

[...::Mag1::...]

мда,ама и ние сме понякога така..нали маги..  [confused] [shame]

понякога да... и понякога ни трябва да прочетем нещо такова за да ни дойде акъл в главите ... за съжаление..  [evil] [sad3] [sad3]

[`Amy_Lee`]

ще е хубаво,само с едно прочитане на нещо такова да си взимаме поука  :)

[ToHuTy]

***
Ани мълчаливо вървеше към апартамента на Иван.Тя усещаше,че започва да става нервна .. започва да се дразни от минаващите хора .. и от навалицата.Започна да си мисли,че повече няма да позволи на Иван да я дрогира .. тя не искаше това .. но за жалост вече се нуждаеше от него.
Тъкмо заключи вратата отвътре и видя Иван.
-Иво .. моля те .. искам да ми дадеш от онова .. от онова .. - и припадна.
Свести се чак когато усети онова задоволяващо я усещане .. смесването на кръвта с жадуваната й течност.Тя усещаше как животът тръгна да тече по вените й .. как настроението й се повдигаше с всяка секунда .. беше жадна за зрелище .. беше жадна за Иван.
-Хайде .. сега посрещаш новия си гост!Трябва да работиш .. трябват ми пари!-каза той.
-Иване!Моля те спри!Искам да си живея живота!Днес бях на лекар и ми каза всичко .. аз не бях сигурна .. но сега вече знам .. ти си лъжец!Обичам те .. но и те мразя .. аз ..
-Млъквай вече!Не искам да слушам глупости!Не ме интересува какво искаш и какво не .. това аз го решавам - каквото кажа .. това ще правиш!Не ме интересува,че ме обичаш .. не ми трябва обичта на уличница като теб! - каза Иван и тръшна вратата след себе си.
В стаята влезе едно момче,което изглеждаше още от първи поглед чувствително.
-Моля те .. моля те .. остави ме намира!Не мога .. не .. - Ани заплака.
-Добре .. добре .. спокойно! - отговори момчето. - Аз съм бил при теб много пъти .. и никога нищо не се правили .. спокойно .. - каза той и я прегърна силно,за да се успокои.Ани заплака още по-силно ..
-Не искам да живея този живот!Нямам сили дори да се самоубия!Не искам .. заслужавам нещо по-добро .. нали?! - попита Ани.
-Да!Ти наистина заслужаваш нещо по-добро!Обичам те ,Ани!Виждал съм те няколко пъти .. но те обичам .. искам да ти помогна!Искам да те измъкна от това!
***
Дните минаваха като секунди.Ани продължаваше сляпо да обича Иван и също така сляпо не забелзязваше чувствата на Димитър към нея.Минаха вече 2 години от както тя познаваше Иван .. и от както кашата в живота й започна да става голяма ..Тя искаше да върне предишния си живот ... но .. не можеше!Всеки ден ходеше на църква,за да запали свещичка за майка си .. и всеки ден я гонеха от църквата заради външния й вид.Тя вече не беше онова сладко детенце с червени бузки .. тя вече беше увяхнала напълно .. много отслабнала и със огромни сенки под очите.Ани отбягваше всеки .. не искаше да говори с никой .. искаше само дозата си!Отбягваше и Митко .. и накрая дори той вече не ходеше при нея ..дори да я обичаше .. беше му писнало да слуша виковете й.Ани беше забравена от всички .. на никой не му пукаше дали въобще е жива .. или пък как е .. и тя не се интересуваше от себе си .. даже започва сама да си приготвя дозата .. и да си я влива във вените ..

[...::Mag1::...]

 [oops] Милата....  [sad3] [sad3] Много тъжно... Много.. [sad2] [sad2]
Чакам продължението...  [shame] [shame] Вече ми стана много интересно..  [inloveee]

[Kiss`]

Наистина много тъжно ..  [sad3]

[®©Petia®©]

Тъжно [reevvv] Но много хубаво [inlovee]

[slunce]

много е тъжно
но като си помисля че не е просто разказ,и че това се случва в живота ме побиват тръпки

[OvCeL4EnCetO]

мислиш ли,че всички са като нас... никой вече не се интересува от ближния си.. всеки си гледа неговата работа,гледа на него да му е добре,а другите---кучета ги яли...  [evil]

колко си права [reeeev] никой не се  интересува,че  някой умира,че се мъчи и че си съсипва живота,ноикой не сеопитва да се застъпи за този който най-много се нуждае [reevvv] човечеството е една смъртоносна машина...машина без чувства и желания...робот..правим само това,което ни каватче е добро и въобще не се интересуваме дали наитсина е така...машина... [sradlio]

[`Amy_Lee`]

Продължението:)

Ани незнаеше как да оправи живота си..Как да избяга..
Беше избягала от стария си живот,уж за да живее по-добре,а то какво...?!Дали и сега ако "избяга" щеше да стане по-лошо..но..всъщност какво по-лошо от това...Да,какво по-лошо от това да си един..БУКЛУК..
Всеки ден едно и също..
Вече не се виждаше с Иван,но още го обичаше..
Мислеше за него..и за всичко ,което той и беше причинил...За провала в живота си..
Почти не излизаше от вкъщи..докато един ден реши че трябва да сложи край на този ад и малко от малко да премахне зависимостта си от наркотиците си...
Взе телефона и набра номера на Димитър..
-Ало..Митко..искаш ли да излезем тази вечер..Ани съм..
-Оо..Ани,здравей..разбира се..как така си се сетила за мен..
-Незнам,просто ми изникна в съзнанието..
-Ами..Добре..ще дойда да те взема от вас в осем.
-Чудесно.Ще те чакам.Чао.
-Добре,чао..
И така Анна може би щеше да прекара най-хубавата си вечер от много време на сам.
Сега беше 7 часа и реши да се оправя.
Доста старателно подбра тоалета си..всичко беше..прекрасно..
8:00..на вратата се звъни..
-Момеееент..Идваам..
И точно преди да тръгне зърна пакетче с две хапчета вътре..
Замисли се ... отвърна поглед и тръгна да излиза..след това помисли още малко взе пакетчето и го пусна в чантата си..
-Здравей,Митко..
-Ани..Прекрасна си..
-Благодаря ти..Ти също изглеждаш добре..-каза тя и му намигна весело.
-Хайде на дискотека,искаш ли..?
-Да,разбира се..
Отидоха в най-готината дискотека в града..Беше пълно с народ...
Отначало им беше доста весело..
Анна гледаше няколко надрусани физиономии и..се сети за това,което беше взела със себе си..защо да не изпие малко и да се почувства...На небето?!

[slunce]

много е хубаво
няма бивши наркомани
наркотиците са за слабите